– Ще раздаваш ли сега картите, или да те пращам в парното да риеш кюмюр? – кресна капитанът на превиващия се стюард и удари с юмрук по масата. Половин дузина чаши звъннаха, една празна бутилка се търкулна и аха да падне, но се спря в главата на дремещия върху масата боцман.
– По полека, капитане, ще потопиш коритото. – засмя се седналият отдясно първи офицер и се пресегна за чашата си.
Омазаното тесте карти се гънеше в ръцете на стюарда.
– Ваше високоблагородие, – запелтечи той – недейте, спрете, моля Ви, загубихте вече крайцера и то от цивилен. – Погледът му с укор се плъзна към седналия срещу капитана плешив играч.
– Да си го носи вкъщи крайцера! – изтръби старият капитан.
Първият повторно се захили:
– И сега какво, на него ли трябва да козирувам? – смигна той на останалите и посочи към цивилния. Капитанът предпочете да не го чуе.
– Какво става, продължаваме ли? – забучи той поглед в играча отсреща.
Плешивият не отговори. Преди час-два, след първата си водка и развихрилия се в офицер ...