Не бива да се мисли, когато се зяпа

Оня ден гледам в западни медии щампована снимка – героичен украинец ще стреля по танк с гранатомет. Херой!

Само дето… И на каската, и на якето – георгиевска лента. Ясно видима.

Ама какво ги интересува баламите какъв е човекът – важен е текстът. И внушението.

Та го подминах.

Изобщо…

Става ми скучно да се хиля над украинските провокации. След Буча и Краматорск – Кременчуг.

Паднала руска ракета в търговски център, където имало най-малко 1 000 човека…

И ето – 18, казват, убити…

При подобно попадение – колкото и цинично да звучи, убитите са минимално количество. Логично е да са десет пъти повече. Но…

„Случайно“ там бил съветникът на Зеленски Геращенко /организатор?/. Изключително интересен запис. Паркингът празен. Нито един цивилен автомобил, двама-трима цивилни, останалото военни и два или три автомобила. Военни, разбира се.

А пред мола има малко пазарче, сред него сергия с бутилки. Здрави, изправени… Просто невъзможни пози след близко попадение на ракета.

Всичко, стигнало до публиката, е от украинците.

Защото руснаците друго казват и показват – ракета, склад с боеприпаси, отдавна неработещ магазин, пожар…

И пак „случайност“ – малко преди това Зеленски поиска от СС на ООН да обяви Русия за терористична държава. След което – буммм… Случайност…

Глупаво, като за глупаци…

И за известно време ще мине…

хххх

Събраха се неколцина, кой знае защо наречени „лидери“, при това на „най-богатите демокрации“, както дрънкат дръжките на микрофоните и пенкилерите – говорещи глави.

Което определение е много интересно – а може ли да има бедна демокрация? Като у нас. Където гласуват по-малко от половината имащи право, а решенията се вземат от задкулисни групички по капиталови интереси и се изпълняват или от прости фатмаци, или от просто кировчета…

Което, разбира се, не е демокрация, ама… Абе, хората са си заплюли първи „демократи“ и толкова! Демократи са…

Та решавали там някакви работи. Примерно – да не се купува руско злато. Което от това пренебрежение ще се развали и обезцени…

И да се постави ниска цена на нефта. Та руснаците да губят, западняците да печелят…

Макар че… Всеки, минал през пазара, ще каже – двама определят цената. И, ако единият не се съгласи…

Отделно, че под „западняци“ разбирам правителствата на ограничен кръг държави – трийсетина от над 200 съществуващи.

А купувачи – бол. Индия, например, взела да купува руски нефт 50 /петдесет!/ пъти повече от преди. Ливва му нещичко и го превръща в друг вид – демократичен нефт… Което правят испанци, британци, американци…

Само за последния месец над 300 пъти са изчезвали от локаторите танкери. За ден или два. Колкото в открито море да се прехвърля нефт или газ, а после… Надемократичен и – по маршрута.

А, да – и с по-висока цена. Та – губят руснаците…

хххх

Похилих се и от тая среща. Седят дремещи „лидерите“ и изведнъж Бай Дан се събужда, оглежда се / „Къде съм? Тия пък какви са?“/, не намира пищовчето с указанията и – тръгва нейде си. На въртолета, на самолета – към Мадрид.

Накъдето тръгват и останалите. Ами трупата е наета за други циркове, ангажирана е дни напред…

хххх

Сериозно накрая.

Простият Киро метна последен коз. Гонел 70 руски дипломати.

Остави, че дипломацията и шпионажа са слети от първия си ден.

Остави, че ако гони ВСИЧКИ чужди шпиони от посолствата – ще останем без чужденци тук, а и без наши посолства другаде…

Остави, че не е баш честна играта – щото някои посолства няма нужда да наемат шпиони, родните политикани сами донасят исканото, понякога даже преди документите да са приети и подписани…

Остави, дето шефът на „Газпром“, като чул за отказа да плащаме с рубли, само промърморил: „Българите да готвят повече пари тая зима…“, ами май ще останем без посолство в Русия.

А таман сега беше удобно време да създаваш бизнес там – конкурентите сами се ликвидират, празни ниши се отварят…

Пък Простичкото с инфантилното си мислене, смята, че сега ще се закрепи някак си…

И не се оглежда… За да види на какво именно се насажда и укрепва…

А конкуренцията в слугинажа тук е гигантска…

Дьонмета много, държавници няма…

Изобщо – не бива да се мисли, когато се зяпа към света и у нас. Вредно е – разваля настроението.

А човек трябва да бъде щастлив.

Напомням ви едно наблюдение на умен стар човек /не казвам кой, защото съм скромен/: най-щастлив на този свят е идиотът. Седи на счупена щайга, наметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И се вижда на златен трон, в алена мантия, държи пуйка с портокали в ръце