Соня дълго време беше чакала да се обади на Марти. Реши, че в сряда най-после трябва да го направи, тя обичаше да говори с него дори и по телефона. В дните, когато му звънеше, обикновено се събуждаше по-рано и беше изключително развълнувана. Тя го обичаше. Не, не беше влюбена в него. Не го мислеше за принца на бял кон или за мъжа на нейния живот. Обичаше го с най-свята и топла обич - приятелската. Даваше всичко за него. Моментите, които прекарваше време с него, бяха едни от най-щастливите ù мигове. Той ù липсваше още на следващя ден, мислеше за него постоянно.
Соня изчака да мине известно време, за да не звъни прекалено рано. Тя вдигна телефона и набра неговия номер. Отсреща се чу сигнал свободно и после някой затвори. Соня се чувстваше ужасно и днешния ден беше празен. Така, без да е станало нищо съществено, тя се натъжи.
- Нищо - каза си тя, ще опитам в събота отново.
Времето до събота се проточваше бавно и мъчително. Минутите бяха часове, а дните години. Соня бързаше незнайно за къд ...