Не е шега, а преживяно...
Не е шега, а преживяно!
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като се захвана с екскурзиите, въпреки трудностите по соц- времето, често пътувахме, дори в шенгенските държави. Осигуряваше визите, автобусите или самолетните билети. И беше
водач, гид, отговорник пред МВР да не избяга някой...Дори създаваше веселбата, защото пееше и разказваше вицове. И, като отпускаха официално джобни само 30 лева, той правеше “услуга” на някои баламурнички и ги съветваше да си скрият малко долари и левове, че “там” има такива пазари, такива стоки, каквито не сме виждали и да не ни е криво после...Е, попаднах и аз в това число, но само веднъж, защото...ме хванаха! В декларацията бях описала “честно” и скритите пари, та станах мезе и на целия автобус и на митничарите!...Описаха ги и ми забраниха да ги харча! Отивахме в Чехия, а как щях да опитам многото им бири и змрЪзлини/сладоледи/, кнедли и салатите им със захар? За гледане също много и всичко с пари. Но се бяхме запасили с мускалчета парфюми “Българска роза”, в красиви дървени, пирографирани “опаковки”, както и коняк “Плиска” и“Слънчев бряг”. Първо свършихме парите, после мускалите и накрая коняка. А се оказа, че не сме видели тяхното НДК, наскоро открито.И се очакваше, че е нещо изключително, ние още нямахме нашия.От някъде изникна “забравена” бутилка “Слънчев бряг”, приложихме и много усмивки, молби, покана за нашето море и Слънчев бряг, за които чехите умираха, към един портиер и плана проработи. Пусна цялата ни група, а беше 9 май- деня на победата над Германия и вътре нищо не работеше… Щяхме само да разглеждаме.Тогава така беше, сега може би няма почивен ден.
В началото вървяхме цялата група и беше тромаво. После се разделихме на двойки, тройки и все някъде се събирахме и разменяхме впечатления. Наистина беше забележително! Изобилие от красота на архитектура, скулптора, стъкло и всичко блестеше! И много цветя!Имаше зали за какво ли не- за децата, за театрални и концертни изпълнения, магазини за книги, обувки, много стъклени изделия, дрехи и за всичко, каквото се сети човек, нищо че беше Дворец на културата. Беше огромен пазар.
По едно време аз и още една колежка се озовахме пред врата, на която имаше доста написан текст, цифри “от- до”, явно е приемно време, но като не знаехме езика, нищо не разбрахме! А защото имаше много удивителни, това изглеждаше като забрана. Същото се случи и в главния асансьор, където се поместихме цялата група! Освен надписите с много удивителни, имаше и мигаща червена лампичка, под която единственото разбрано нещо беше 5 “особи”. Явно касаеше колко души могат да се возят наведнъж...А ние бяхме 15 особи и той не тръгваше! Тия чехи, много обичат изглежда удивителните, с които изразяват забраните! А как ще ни забраняват нещо, нали сме туристи и точно днес и сега искаме да видим какво има вътре в тая зала!... Любопитството ни мъчеше и решихме да влезем при това нямаше наоколо никого и...вратата се оказа незаключена!!
О, Боже, попаднахме в друг свят! Уж сме в Прага, а гледката показваше необясними неща! Вътре имаше много и доста чудновати хора! Хем бяха като нас, хем нещо много различно в тях...Несъразмерност в трупа, крайниците или много дълги, или много къси…А лицата! Такова разместване на очи, уста, нос- просто... и нашите се разместиха от ужас! ! И като безтегловни сякаш “плуваха” нагоре, надолу, встрани...Дали не са извънземни? Напоследък много се пишеше за светещи чинии, отвличания на хора от тях и разни страхотии!..Безмълвно с колежката решихме да сме миролюбиви, да не ги подразним, а да ги поздравим като помахаме с ръка. На какъвто и език да говорят, но жеста ще разберат! Тогава стана чудо...Като по команда всички ни “отвърнаха” със същия поздрав! Слушали сме, че и те били добри и лоши..Дано са от първите!
Вторачих се в една от фигурите. Леле, същата аз, но такава дебелана никога не съм била! Отвърнах очи...там ме гледаше манекенка, но толкова слаба, че лицето й беше като чертичка. Погледнах колежката, тя плачеше срещу една Баба Яга, а около нея се хилеха, зъбеха, свиваха гневно вежди и още какви ли не изчадия, от които косите да ти настръхнат!Стояхме като парализирани, само мислите ни “работеха”. Усещахме се вече изнасилени, разфасовани, изядени! Изведнъж нещо с гръм проблясна в мозъците ни и разбрахме- това беше зала, цялата с огледала, но защо така различно и криво оглеждаха?! Не бяхме виждали такива... Не се забавлявахме, а ни обхвана ужас и с поглед се разбрахме- да избягаме бързо!
Огледахме стените. Отгоре до долу лъскави, все огледала и ...никъде врата! От някъде се осветляваше, но не се виждаха лампи също! От паниката, която ме тресеше в главата ми се въртеше непрекъснато мисълта “ да ти имам любопитството! Виж какво ни докара! А моето “аз” се защитаваше- “да, ама пък ще има какво да разказвам като се върна!!” Като...Може би “ако се върна”...Ами другите… дали са разбрали, че ни няма, дали ни търсят?! Нали “Днешния” отговаря за нас?! Имах усещането, че са минали не часове, а дни...Обидно щеше да ми е да се разплача, всички фигури щяха да правят същото!..После се оказа, че нямало кого да алармират и групата отишла в посолството да търси помощ, която обаче не дочакахме! Взе да ми става горещо от преживяното, дори ми прилошаваше…
Реших да си повея с ръка, да направя малко вятър... Макар че всички фигури, изобразяващи мен също го правеха, не вярвах да са допринесли за новото последвало чудо ! Изведнъж на едната стена в средата се...отвори врата! От самосебе си! Също като при Али Баба. Когато се събрахме с групата после и всички съжаляваха за изпуснатата атракция, “шефа” Гошо ни обясни за фотоклетките, които ние още не прилагахме в бита си и ни разказа за лично преживяване. Някъде по света в хотел, където ползвал стая , от тоалетната, която била и баня излязъл мокър до кости, защото помахал на грешна посока и активирал душа, вместо автомата. За водата може, но не повярвах, че врата ще се отвори с фотоклетка….Явно някой, измъчван от същото любопитство като мен я е отворил отвън.А след “нашия случай”с огледалата аз станах “оная, любопитната”…
В следващата ни стъпка- Карлови Вари, където имаше толкова много минерални извори, каптирани в красиви колони с чешми, целебната вода потичаше, след като помахаш с ръка. Памахаш също да я спреш, за да не се разлива напразно, както при нас пред Централната баня в София или другаде…И ние не се очудвахме вече! Любопитството ни донесе знание...
Краят на екскурзията беше в пещерата “МацОха” и това име не напразно се превеждаше “Мащеха”. Влизаше се откъм неголям хълм, както при всички пещери, но връщането беше необичайно. Не като при другите- пак под земята, а чрез едно подземно езеро с гумени лодки...Романтично. И зловещо, защото един екскурзовод честно “нарисува” всички опасности- десетки метри дълбочина на езерото и в него ще се превърнеш в леден сталактит ако речеш да се гмурнеш...И, че лодките са доста остарели, та ако се пробие случайно някъде, силно притискаш с крак или дори да седнеш върху дупката….Пътувало се няколко часа и все се мълчало, за да се “предусети аварията”….Послеи разбрахме, че той обичал да си прави шеги, зарад разни любопитни непослушковци, като мен, които щели да му създават ядове...И беше прав, защото аз бях готова да си взема цветно камъче от дъното, което се виждаше “на една педя” дълбочина...За сувенир...От самата пещера не успях да си отчупя и едно статактитче, бяха много големи, а и ако, недей Боже, имаше аларма….нямаше да видя вече екскурзия, можеше и глоба да си докарам! А кой ли щеше да повярва на твърдението ми, че любопитството е любознателност!!Но при мен беше такова…
© Ирина Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Иване, че все ме намираш....
-
Поздравления за второто място, Ирина! Желая ти здраве и още много творчески успехи!
-
Благодаря, че ми напомни за тоя "позор" Ивита, бях го забравила! От това пътуване възприехме две неща- да подправяме салатата и със захар- омекотява оцета и солта и е изключително приятно. И да употребяваме и където трябва и където не този "позор" вместо "внимание"! Придавахме си важност пред ония, които не бяха пътували! Като парола, но докато ни мине меракът, а салатата и до сега така я правя!
-
Какви не странни неща имат тези чехи!
Съжалявам, че не съм попадала на мястото, което описваш Иржи. Докато бях там преди години, първото, което ми направи впечатление беше една табела на която пишеше „ Pozor vlak!"...Позор?!...После разбрах, че означава ”внимание”.
Честито второ място, Иржи! Бъди здрава и все така вдъхновена!☺ -
Благодаря, Таня, както и на всички, които ме подкрепиха! Отношението ви към мен е по- важно, отколкото върховата победа! Е, нали си записах в биографията вече две такива, трябва ли да се надявам за повече?!...А щом зависи и от гласуването...
Благодаря, Мария, очаквах дори, че ще съм трета , нали зависи от гласувалите. Но съм благодарна на себе си, че не се изплаших от по- големите таланти от мен...И все пак, на разказите дават много дълъг период за кандидатстване и, който не е толкова популярен...го пропускат и приятели! Благодаря на всички, които ми дадоха надежда и оцениха с мнение моя скромен разказ! -
Иржи, ето, че твоят разказ пак е на крачка от победата! Честито, миличка!
-
Иржи, честито второ място!
Бъди все така вдъхновена! -
Толкова ме зарадва, Иване, мисля че почти ме беше забравил!....Сигурно защото и аз не съм много редовно на екрана... Благодаря за пожеланието и "любими".
-
Браво, Ирина! Поздравления! Давам ти моя глас и ти желая успех в конкурса!
-
Винаги се стараеш да ми повдигнеш духа, Мария и ми става уютно като в топъл дом...Всички имаме нужда от внимание, присъствие и така придобиваме импулс за нови постижения. Благодаря, че и като "конкурентка" не ме забравяш...
Силвееее! Не ни изоставяй друг път толкова дълго! Слънцето и сърцата са без почивки и отпуски...Благодаря за мнението и подкрепата за моето участие! -
"Обидно щеше да ми е да се разплача, всички фигури щяха да правят същото!.." 🙂
Благодаря за преживяването, Иржи, все едно бях там. Успех! -
Иржи, честит празник и на теб, и на перото ти! ❤️ Не се подценявай в никакъв случай, моля те! Твоят хумор, самоирония и творчески стил се отличават с голяма и чиста по детски искреност! Останах много впечатлена от въздействащото описание на огледалната зала!!! Време е да си повярваш! И не спирай да пишеш! Сега твоя гид в екскурзиите на душата е талантът ти, който ни подава ръка и ни повежда като твои читатели! Възхищавам ти се, миличка, да знаеш! 🌈Имаш глас от мен! ❤️
-
Благодаря, Юри, за пожеланието, честит празник и на теб!
-
Честит празник, Иржи! Успех!
-
На всички поети, писатели, учители, преподаватели и почитатели от сайта честит най- българския празник, олицетворяващ приносът им за културното израстване на народа ни!
-
Лати, друго си е, когато ме благословиш и ти....Благодаря безкрайно!
-
Успех и от мен, Иржи!
-
Радвам се да чуя това от теб,Таня! Вървя на куцо магаре и след теб и след още много други, но ... като се бутам между вас и тонусът ми скача до ниво да съживя нещо старо. Сега нито шава нещо , нито мърда!! Ха- ха. ха! Благодаря!
Ама ако мога да напиша един такъв стих- пародия, щях да се казвам Жени !! Но къде мога да се меря...Благодаря ти от сърце, Жени!
Удоволствие е да те видя отново, Валя! Благодаря, радвам ти се...
Само да бях така продуктивна като теб, Светле!! Аз пиша по- малко, но съм щастлива като ме забелязвате! Веднага придобивам нова идея...Благодаря ти ! -
Успех, Иржи, много забавно разказваш.☺
-
Успех, Иржи, усмихна ме.
-
Гласувах, Иржи! Страхотен разказвач си!
-
Успех и от мен, Иржи! Забавна история!
-
Мини, ама и ти умееш да създадеш чувство на удовлетворение в автора!Благодаря ти, че не ме забравяш...Взе да ми харесва да пиша проза..
Успехът ми, Наде, не е само първото място, а зависи от това дали съм успяла да задържа вниманието ви на моята страница! Благодаря!
Аз вече получих наградата, Георги, като прочетох коментарите ви! Благодаря ти!
Жакиии, от как се появи, взех да те очаквам под всяко произведение! Обикновено авторът трябва да докосне читателя, но за първия , за стимула му, особено важно е обратното ....Винаги със страх публикувам, защото все се сравнявам с другите и то не в моя полза.Благодаря за хубавите думи, старая се да не "пресолявам" манджата, затова и хуморът ми е само щипка.... -
Иржи, толкова много спомени ми се върнаха от ония времена. И толкова добре, с хумор си ги описала. Възхишавам се и на самоиронията, която имаш. С удоволствие давам глас и успех от сърце!
-
Хареса ми! Глас...
-
От сърце ти пожелавам успех, Иржи!
-
Иржи, изживявах всичко, докато го четях, много емоционално написано, добър разказвач си и от сърце ти желая, този разказ да донесе поредна награда за теб! Давам глас! Успех!
-
Скитиии, толкова ме изненада присъствието ти, защото отдавна не съм те виждала, толкова ми хареса необикновения комплимент, че сега и аз се смея...от сърце! Благодаря ти!
Благодаря, Ели, и ти си ми добре дошла! Почти се бях отказала да участвам в предизвикателства, но започнеш ли веднъж...няма спиране. -
Успех и от мен, Иржи! Много се забавлявах!
-
Иржи, истински ме изненада! Ти си ходещо бедствие,казвам го с усмивка
Прочетох с интерес и много ми хареса! Желая ти успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
