От малък постъпвах егоистично към всичко. Може би, защото бях единствено дете и нямаше с кого да се съобразявам. В момента ми се иска да разкъсам душата си и да се превърна в прах. Ако поискаш причина защо постъпих така с теб, по-добре ще е да замълча. Пред себе си дори не мога да измисля. Не бях самотен, не бях тъжен, не бях пиян, а момичето бе напълно непознато за мен. Ти си единствената ми любов и винаги ще бъдеш, за жалост само в спомените ми. Или бях подтикнат от чувството за нещо ново. Оставам неоправдан, знам. Не се опитвам да си измислям извинения, просто се питам, защо пропилях единственото хубаво в сивия ми свят. Ръцете ми се потят. Искам да изчезна, за да не ти причинявам тази мъка. Сърцето ти бе топло, а аз го превърнах в лед. Ето те - носиш ми дисковете, които забравих във вас, когато се изнасях. Ще мълча. Не заслужавам нито една дума от теб. А преди, разговорите ни траеха цели нощи. Подаваш ми ги и се стараеш да не докосваш ръцете ми. Тъжно е как до преди месец те обгръща ...