May 6, 2010, 4:31 PM

Не искам да заспивам!

1.3K 0 1
1 min reading

Не искам да заспивам. Не искам да спя. Дори и за съвсем малко. Никога. Защо? Когато сънят се спусне над мен, един въпрос също ме връхлита: ами ако..? Ако след като заспя не се събудя? А ако аз се събудя, но целият останал свят не се събуди? Представям си, че се събуждам от сън, а светът липсва, цялата Вселена липсва и съм останал единствено Аз! Как ще съществувам без всичко останало? Ще има ли смисъл и ще имам ли въобще възможност да потърся смисъл в каквото и да било? Ами ако светът е тук, но е станал по-лош, по-ужасен, по-кошмарен? В такъв случай защо да се събуждам и не е ли по-добре никога повече да не се събуждам? Или ако не заспя това няма да се случи? Кой ще ми гарантира, че след като се събудя светът ще е отново същият? Никога не можеш да влезеш в една и съща река два пъти. Това означава ли, че не можеш и да се събудиш в един и същ свят повече от веднъж?!
Не искам да заспивам! Но очите ми се затварят, умората ме натиска надолу и моята воля бавно се пречупва. Имам още толкова много за четене, още толкова много за гледане, писане, говорене и правене. Как да заспя, след като умирам от страх, че те ще изчезнат? Че ще ги загубя безвъзвратно и ще остана завинаги такъв, какъвто съм. Какво всъщност искам? Все още не съм открил отговора – да запазя този непроменящ се момент или да премина в следващия и да стана различен като него?
Не желая да съм вечно буден! Но не искам и да заспивам …

 

Copyright AdrianBantchev 2008-2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Банчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...