Коя съм аз?

А ти кои си с тази маска?

Коя съм аз за теб, ако знача нещо или съм значила?

Какъв е пътят, това ли е?

Да продължа ли напред или да забравя?

Да отрека ли мечтите си, да ги загърбя?

Да драсна чертата и да останеш със спомените.

Но не нашите, вашите. Не моите, твоите.

Там, когато мен ме е нямало.

Там, където ти все още живееш.

До днес и сега.

Но не с мен, нали...

Не разбирам.

Аз избрах, устоях, а за него толкова мечтах ...

Но продължих и забравих. Изтрих. Преживях.

За да бъда... Аз. Това, което трябва да съм за теб?

Опитвам! И мога, но е заключено...

Друг се навърта там.

Разкъсвам се, кожата ми е тясна.

Всичко губи смисъл.

Дали е правилно да напусна?

Дали да забравя плановете за красивото бъдеще?

Дали да се върна и аз в миналото или...

да бъда "поредната" за "единствения"?

Саркастично е.