Не ме събуждайте
Не ме събуждайте след тая зима. Не ме събуждайте за роля в тоя фарс. Не искам вече тия маски черни. Не искам да играя роля във вашия театър. Не ми понася вече вашата кална суета. Твърде много стяга тази ваша тясна примка. Не ме събуждайте, не искам вече от таз отрова жлъчна да отпивам и тежко да я преглъщам всеки път. Уморена съм от тоя бяг по пътищата кални и от безнадеждно чукане по заключени врати. Не ме събуждайте, не искам вече очите болезнено да парят и сълзи кървави бузите да багрят. Уморена е душата ми да свири на прогнилата си черна цигулка без струни. Не ме събуждайте, не искам вече да дишам въздуха отровен. Тежи ми веч таз усмивка лицемерна, която вие ми залепихте. Не ме събуждайте след тая зима зла, аз искам да остана бездуханна в моя малък, стъклен ковчег.
© Амбър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На мен ми звучи, като вик за внимание. Само не разбирам мотива за вика. Вероятно е пропаст отворена в душата,която е трудно да бъде надскочена. И все пак трябва сила и воля, за да се крачи в този свят. А събуждането тук или от другата страна е неизбежно. За съжаление никой не се е върнал от там, за да поясни дали стъпките няма да доведат до по-потресаващи викове...
-
Никога не съм виждала нищо лошо в самоубийството. Дори често съм го ползвала за мотив
-
Звучи като писмо на самоубиец...но всъщност..в този сайт, вече започват да си определят среща всякакви странности и недоразумения!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
