Не ме събуждайте
Не ме събуждайте след тая зима. Не ме събуждайте за роля в тоя фарс. Не искам вече тия маски черни. Не искам да играя роля във вашия театър. Не ми понася вече вашата кална суета. Твърде много стяга тази ваша тясна примка. Не ме събуждайте, не искам вече от таз отрова жлъчна да отпивам и тежко да я преглъщам всеки път. Уморена съм от тоя бяг по пътищата кални и от безнадеждно чукане по заключени врати. Не ме събуждайте, не искам вече очите болезнено да парят и сълзи кървави бузите да багрят. Уморена е душата ми да свири на прогнилата си черна цигулка без струни. Не ме събуждайте, не искам вече да дишам въздуха отровен. Тежи ми веч таз усмивка лицемерна, която вие ми залепихте. Не ме събуждайте след тая зима зла, аз искам да остана бездуханна в моя малък, стъклен ковчег.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Амбър Всички права запазени
