Не може така
А, дали, моля ви се на майка 150 лв. за празниците и мое чудо, та ничие. Тя ще вземе да се отпусне по празниците, ще си купи плодче. Това що-годе добре, но я знам, че ще си купи и цял килограм пържоли. Цял! И ще й хареса, а после ще ми мърмори, ще ми натяква и какво? Полицайчето, дето й е съседче ли мислите, че ще й купи пържолки? От къде пари като той ги пропушва всичките? Аз трябва да й купувам после пържоли. А я като увеличат парното, няма да си купува холестерол дет се вика. Ще си живее здравословно и аз ще съм спокойна, че пари за лекарства ли е по-добре или за парно? Да го увеличат бе! Само здраве да е. Не, аз мога да й обещая, че ще й купувам всеки месец по една цяла пържола, ама защо да я лъжа? Все едно да излъжа моя, че ще съм му вярна до гроб. Защо не до ресторант? Значи отивам на кръчма и до там. Влезнеш ли вътре, може и да изневериш, а гробищата са ни много далече. Няма смисъл да обещавам като няма да изпълнявам. Почна ли на всеки да обещавам, много ще ми порасте работата. А съм и разсеяна, ще забравя на кой какво. Като една моя позната... забравих какво работи, ама тя взима пари за това, че обещава. Сега и тринайста заплата ще вземе, щото преизпълнила плана с обещанията. Ама тя и без да обещава пак й плащат, дали да не почна работа при нея?! Аз обещания лесно ще измислям, само да не ме карат да ги изпълнявам.
Пържоли ще й купувам аз, после като напълнее ще иска и гардероба да й сменям. Да го увеличат 100 процента, та да ми е мирна главата. Добре, ако не парното, то поне нещо друго да увеличат, иначе ще стачкувам, аз ви казвам.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Весели и щастливи празници!