Не може така
А, дали, моля ви се на майка 150 лв. за празниците и мое чудо, та ничие. Тя ще вземе да се отпусне по празниците, ще си купи плодче. Това що-годе добре, но я знам, че ще си купи и цял килограм пържоли. Цял! И ще й хареса, а после ще ми мърмори, ще ми натяква и какво? Полицайчето, дето й е съседче ли мислите, че ще й купи пържолки? От къде пари като той ги пропушва всичките? Аз трябва да й купувам после пържоли. А я като увеличат парното, няма да си купува холестерол дет се вика. Ще си живее здравословно и аз ще съм спокойна, че пари за лекарства ли е по-добре или за парно? Да го увеличат бе! Само здраве да е. Не, аз мога да й обещая, че ще й купувам всеки месец по една цяла пържола, ама защо да я лъжа? Все едно да излъжа моя, че ще съм му вярна до гроб. Защо не до ресторант? Значи отивам на кръчма и до там. Влезнеш ли вътре, може и да изневериш, а гробищата са ни много далече. Няма смисъл да обещавам като няма да изпълнявам. Почна ли на всеки да обещавам, много ще ми порасте работата. А съм и разсеяна, ще забравя на кой какво. Като една моя позната... забравих какво работи, ама тя взима пари за това, че обещава. Сега и тринайста заплата ще вземе, щото преизпълнила плана с обещанията. Ама тя и без да обещава пак й плащат, дали да не почна работа при нея?! Аз обещания лесно ще измислям, само да не ме карат да ги изпълнявам.
Пържоли ще й купувам аз, после като напълнее ще иска и гардероба да й сменям. Да го увеличат 100 процента, та да ми е мирна главата. Добре, ако не парното, то поне нещо друго да увеличат, иначе ще стачкувам, аз ви казвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Весели и щастливи празници!