Не вярвам в разни глупави сонети. К`во да правя - просто не вярвам. Така, като се изсили някой да ми обяснява как без мен не можел, като бившия ми мъж - ми не му вярвам, бе хора! Как да не може без мен, като, ей го на - има-няма седем месеца просъществува, преди да разбере за първи път, че не можел без мен.
Обади ми се да ми го каже по телефона, защото толкова не може без мен, че на живо щеше да му е непоносимо. И аз да взема да се вържа. Ле-ле, как се стреснах. И като всички глупави жени, първо за огледалото се хванах, като че ли имаше някакво значение как изглеждам в този момент. И без друго очите ми щяха да му покажат колко е разхвърляно в душата ми. Ама нейсе! Взех червилото, отказах се; пипнах пудрата и от нея се отказах; взех молива за очи, не че щях да поправя нещо; после пак се сетих за пудрата - абе обърквация ви казвам. Добре, че никога не е бил особено точен - закъсня с два часа и половина, та имах време да си подредя малко душата. Пък и грима пооправих. После цял час си дръ ...