Небето се оказа мокро
Със застудяването гледката отвисоко не се промени особено. Само двата смръщени, високомерни комина забълваха бял дим нагоре. Зелената му дреха се оцвети в жълто, после стана на червени, старчески петна. Знаеше, че краят му наближава. Щеше да отиде някъде, долу, на небето. Беше чувало, че там живеят звездите… Понякога, след дъжд, като погледнеше надолу ги виждаше да блестят в тъмното…
Дъждът и той, с всеки нов ден, ставаше все по- студен и по- жесток. Вятърът забрави летните игри.
Шибаше го с някаква преднамерена жестокост, без обяснение и с все по- кратки почивки…
Младите от мансардата отсреща все така се обичаха бурно всяка нощ, само не се движеха из помещенията така разголени както преди…
Вятърът отново връхлетя и се случи това, за което се подготвяше отдавна. Откъсна се и затанцува във въздуха… От прозореца на четвъртия етаж надничаше сив котарак с отегчен поглед в жълтите си очи, на третия видя старица в кресло с плетка в скута, която бе втренчила поглед в телевизора. На втория две деца се гонеха около масата. Плътно спуснати щори закриваха прозореца на първия.
Последен кръг и падна в средата на небето. Оказа се студено и мокро.
Звездите избягаха и го гледаха някъде отгоре над върха на доскорошния му дом…
© Дочка Василева All rights reserved.
