Довереница (Дочка Василева)
486 17606
Nov 14, 2024, 2:12 AM

Небето се оказа мокро 

  Prose » Others
135 5 14
1 мин reading

 

 

 

         Със застудяването гледката отвисоко не се промени особено. Само двата смръщени, високомерни комина забълваха бял дим нагоре. Зелената му дреха се оцвети в жълто, после стана на червени, старчески  петна. Знаеше, че краят му наближава. Щеше да отиде някъде, долу, на небето. Беше чувало, че там живеят звездите… Понякога, след дъжд, като погледнеше надолу ги виждаше да блестят в тъмното…

 

Дъждът и той, с всеки нов ден, ставаше все по- студен и по- жесток. Вятърът забрави летните игри.

Шибаше го с някаква преднамерена жестокост, без обяснение и с все по- кратки почивки…

Младите от мансардата отсреща все така се обичаха бурно всяка нощ, само не се движеха из помещенията така разголени както преди…

 

       Вятърът отново връхлетя и се случи това, за което се подготвяше отдавна. Откъсна се и затанцува във въздуха… От прозореца на четвъртия етаж надничаше сив котарак с отегчен поглед в жълтите си очи, на третия видя старица в кресло с плетка в скута, която бе втренчила поглед в телевизора. На втория две деца се гонеха около масата. Плътно спуснати щори закриваха прозореца на първия. 

Последен кръг и падна в средата на небето. Оказа се студено и мокро.

Звездите избягаха и го гледаха някъде отгоре над върха на доскорошния му дом…

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??