През нощта Гао Минг имаше странно усещане - като че ли хиляди егрегорни духове, създадени от мегакорпорацията, искаха да го изпратят в самия Ад. Те му шептяха, говореха, изглеждаха ефирни, но готови да му потърсят отговорност. Да, Гао знаеше добре какво щеше да се случи... В крайна сметка понякога всички договори можеха да отпаднат. И това можеше да бъде една форма на фалшива свобода. Но Гао познаваше същността на омнивселената. Нищо не се случваше просто така или пък случайно.
Гао Минг реши да си спомни някои неща за егрегорните духове, тъй като явно сънят беше някакъв вид напътствие. Може би беше сигнал за фалшива тревога. В момента дори той не се интересуваше кой точно му го изпращаше - дали това беше фалшива духовна същност или пък някакъв вид създание. Гао осъзнаваше, че едва ли щеше да получава тази информация ако не беше използвал Китайското Дао или пък направо не беше включен в самия егрегор. Гао знаеше също, че получателят на енергия от егрегора ставаше и по-силен поради прост ...