- Не може да бягаш цял живот, за да гледаш дали някой не е по петите ти в опит да те премахне - обърна се Хао към Тао. - Изпълняваш заповеди също като мен. И какво получаваме? Къде сме ние в цялата тази работа? Каква е нашата същност? Защо изобщо сме тук?
Тао също беше отдал почит към смъртта на Дуан - беше занесъл букет от бели орхидеи на гроба му и беше добавил от себе си и купичка с ориз - от уважение към покойника. Постави клечките за хранене отстрани. Беше странно. Но животът продължаваше. Всичко се случваше напълно логично. Краят на стария цикъл беше просто начало на новия. И така, докато слънцето не спреше да свети за някой.
- Знаеш, че от никого не може да вземеш онова, което само ти можеш да си дадеш - се обърна Хао отново към Тао.
Картелите искаха всякаква възможна синтетика и едвам успяваха да задоволят всички. Имаше случаи при които рецептата се бавеше, а оттам и цялото производство. Най-придирчиви бяха мексиканците, които дори поискаха да им изпратят местен готвач, защото ...