- Не може да бягаш цял живот, за да гледаш дали някой не е по петите ти в опит да те премахне - обърна се Хао към Тао. - Изпълняваш заповеди също като мен. И какво получаваме? Къде сме ние в цялата тази работа? Каква е нашата същност? Защо изобщо сме тук?

Тао също беше отдал почит към смъртта на Дуан - беше занесъл букет от бели орхидеи на гроба му и беше добавил от себе си и купичка с ориз - от уважение към покойника. Постави клечките за хранене отстрани. Беше странно. Но животът продължаваше. Всичко се случваше напълно логично. Краят на стария цикъл беше просто начало на новия. И така, докато слънцето не спреше да свети за някой.

- Знаеш, че от никого не може да вземеш онова, което само ти можеш да си дадеш - се обърна Хао отново към Тао.

Картелите искаха всякаква възможна синтетика и едвам успяваха да задоволят всички. Имаше случаи при които рецептата се бавеше, а оттам и цялото производство. Най-придирчиви бяха мексиканците, които дори поискаха да им изпратят местен готвач, защото имаха нужда от някой, способен да свърши работата.

- Понякога си мисля, че ако някой ден ме заровят, пръстта ще тежи на гърдите ми. Звучи доста налудничаво! - каза Тао. - Но всичко тук е просто прелюдия към нищо.

- Има ли някакви новини от Гао Минг? - продължи Хао.

- Говори се, че детектив Юшима е бил убит. А това означава, че скоро вълната от насилие ще засегне самите сътрудници на мегакорпорацията. Не всички имат токени. А дори и да имат - едва ли само те са им достатъчни, за да оцелеят. Аз успях да осигуря някой и друг за себе си. Но и токените ще са временно решение - не си правя илюзия в това отношение. Навремето краят на всичко се отложи поради желанието на Хироюки да спаси себе си. Тогава се изградиха и връзките с Якудза и фокусът се отмести от Хироюки. Но часът наближава. Никой не може да го избегне - отговори Тао.

- Какво ли вижда нашият Дуан на небето? - запита някак странно Хао.

- Кой ти каза, че е на небето? - отвърна Тао. - Може да е съвсем другаде, а може и да е съвсем никъде. Понякога е трудно се обясни. Във желанието си за власт обаче последните оцелели ще се удавят в собствената си кръв.

- Не са ли фалшиви ценностите на живота? И не са ли напълно безсмислени? Дуан беше едва на двадесет и три години - някак странно се обади Хао. - Имаше още време. Имаше още несвършена работа. Можеше да бъде наистина голям гангстер.

- Всички просто си изплащаме дълговете - заключи Тао. - Гао Минг вече започна първите неща, които да проверят дали действително мегакорпорацията има пробойни. И едва ли ще спре дотук. Така че е по-добре да се размърдаме. Виж какво намерих за самия Дуан. Направил е специален запис на тази мегакорпорация. Преди да се размаже го е посетил някой си Инг Юе и се е опитвал да го убеди да препрограмира съзнанието си - естествено срещу работа в мегакорпорацията. Явно е отказал. Въпросът е, че абсолютно никой, ама никой никъде не е виждал или чувал за Инг Юе и дори не помни самият Дуан да е говорил в последните минути.

- Как са установили комуникация тогава? - обърна се Хао. - Това ми звучи невероятно. И не допускам, че е възможно. Излиза, че мегакорпорацията грубо казано знае какво прави абсолютно всеки във всеки един момент. На практика е способна да следи всичко навсякъде. Дори и измежду измеренията може би.

- Има и друго - продължи Тао. - Онези бунтовници, които бяха основни снабдители на Гао Минг, явно вече не са онова, което са били. Тоест позициите им са били значително отслабени. Странното е като цяло защо някой ще се опитва да прави подобно вмешателство в този доходен бизнес. Може би мегакорпорацията си отмъщава за смъртта на Юшима. В крайна сметка Юшима знаеше много - той беше от старата школа. Гао Минг нареди убийството на един килър, който по-късно също беше премахнат, а след него и килърът, който премахна първия килър. Никой не може да свърже нищо с Гао Минг. И едва ли ще го стори някога.

- Инг Юе има интересно значение на китайски и означава отражение на луната - а тя е символ на съзнателното и несъзнателното. Дали пък това не е някакво кодирано послание чрез името на аватар за терминация? - изказа следващото си предположение самия Хао.

- Според мен Инг Юе е бил сред съакционерите още при сделката с казиното или пък е някакъв дух, свързан с егрегорния дух, създаден от Хироюки - допълни Тао.

- Знаеш ли? Струва ми се, че може би напипах страшно важна нишка за този Хироюки - реши да му помогне Хао. - Знаеш, че някои хора губят част от етерната си същност дори и на този свят, но това може да се установи само по специален начин. Ако някъде са допуснали огромна метафизична грешка. Тоест Хироюки е технически погледнато частично мъртъв, но от друга страна той самият отдавна е напълно наясно с ролята си. Може би просто трябва да организираме среща между Тодака и Хироюки и да се отървем от двамата... Имам предвид.

- Да, но забравяш за борда на съакционерите - те няма да преглътнат толкова лесно това. Освен това Тодака не е глупак - сигурно има други хора, които държи в сянка. Ще бъде въпрос на професионална етика и на реална борба на интереси!

Тао усещаше, че Хао беше умен и амбициозен. Знаеше много, но желаеше да оцелее повече от всеки друг - проблемът беше, че и двамата бяха натикани в същата ситуация, от която като цяло нямаше измъкване. Когато всеки момент можеше да ти бъде последен, се научаваш да цениш живота.

Бизнесът беше потръгнал и те можеха да изградят огромна империя - тук в Китай, но бяха наистина лоялни към Гао Минг и все пак животът се променяше.

Бокузо знаеше, че чистката вече не просто беше започнала, но почти беше дошъл краят на нейното начало. Оставаше да види какво щеше да се случи. Оки знаеше как да управлява бизнеса и все пак Бокузо знаеше, че може би неговият ред щеше да дойде съвсем скоро - в живота беше разбрал, че илюзиите са нещо грешно и крайно ненужно.

Оки може би щеше да го поръча, но все още трябваше да изгради връзките в Южна Корея, където се надяваше да намери известна подкрепа за собственото си господство - една много тъжна илюзия и все пак съюзниците не бяха излишни.

Гангстерските групи Пан-Собанг, Янгин и Тондже бяха създадени пак с помощта на Якудза, която беше техен вдъхновител. Но клановете Пан-Собанг и Янгин се бяха разпаднали поради арест на техните глави, които като цяло бяха доста брутални. В историята на Якудза имаше случаи, в която уж ликвидирани кланове бяха продължили своята работа, но под напълно различно име. Основните престъпни фамилии в Корея обаче бяха три - целта на Оки беше да има силни контакти със всяка от тях. Малцина знаеха, че в миналото фалшивите пари, идващи именно от Южна и особено от Северна Корея бяха със невероятно високо качество. Това беше само един плюс пред Лейди Смърт и нейните планове.

Лейди Смърт знаеше как да печели съюзници и това не беше случайно. Броят на убитите сътрудници сигурно надвишаваше трицифрено число само за последната година. Но дисциплината в клана се беше повишила значително.

- В човекът с усмивка никой не насочва дулото на пистолет или пък острието на меч - напротив обикновено минават на негова страна или заради здравия разум или просто, за да спасят собствените си животи - казваше тя и изграждаше бавно и неотклонно истинският възроден клан на Тодака. Да, тя все още се водеше протеже на Бокузо, но времето работеше в нейна полза в това отношение.

- Само Вие можете да обедините семействата - казаха сътрудниците й и в действителност го мислеха.

Скоро синът й можеше да заеме също важна роля в клана, но засега Лейди Смърт държеше нещата да преминават изцяло под личния й контрол.

Бокузо осъзнаваше, че властта, придобита от Лейди Смърт се увеличаваше със всеки изминат ден, но нямаше как да я спре по никакъв начин, тъй като това щеше да попречи на собствения му интерес.