Лейди Смърт беше ужасно самотна - знаеше, че нейният ментор Бокузо трябваше да бъде премахнат. Макар че той я беше извел до тези висоти, спасявайки я или от сигурна смърт или от неизбежно жалко съществуване, което най-вероятно щеше да завърши отново с кончина с неясен край. Нямаше как да е иначе. Тодака изглеждаше силен, но той трябваше да оцелее - поне на първо време, за да отбие ударната вълна на мегакорпорацията и това да й даде по-добър шанс за оцеляване. Лейди Смърт имаше сътрудници навсякъде - там, където не подозираха нито Бокузо, нито самия Тодака. Имаше огромна мрежа от шпиони, които да пазят гърба й. И беше въвела невероятна система между тях. Всеки един имаше реалния шанс да се издигне на върха на агентурната й мрежа, ако само спазваше едно условие, което трябваше да бъде изпълнявано невероятно безупречно. Да бъде поне с три хода пред останалите във всяка една ситуация. Лейди Смърт осъзнаваше и разбираше, че мегакорпорацията можеше да контролира различните сценарии на метафизично ниво, можеше да отваря метафизични прозорци за дискретен интервал от време и купища неща, които й гарантираха пълното превъзходство при всякакъв род ситуации, а нейната същност беше почти непознаваема. Беше изработила брутална техника за контрол над съзнанието си, която пречеше на външни вмешателства - във дискретен интервал от време тя правеше специфичен ритуал, който объркваше целия времево-пространствен континиум и я правеше доста трудна за забелязване. Тази темпорална магия за визуално запаметяване, а впоследствие и за промяна на конкретно място естествено водеше до изкривявания в пространството, които нямаше как да не бъдат усещани от онези, на които беше прехвърлян дългът - иначе казано Лейди Смърт винаги беше на точното място в точното време въпреки всичко.
Корейските гангстери отдавна я бяха оценили високо - тя можеше да им донесе не само стабилност, а най-вече онова, което донякъде им липсваше - истински размах. Не беше тайна, че тя желаеше да успее да пробие в самия рай на хазарта - Макао, където да изземе функциите на Тодака - доколкото ги имаше и дори да направи опит да влезе в борда на съакционерите, които явно бяха сред сътрудниците на мегакорпорацията. Но това беше крайно трудно - само с метафизичната част на Китайското Дао - това нямаше как да стане - бяха необходими определени обстоятелства, а също и изчезването на някои хора.
Мафията в Корея - за разлика от японската Якудза, все още разчиташе на рекет, строителство и рибните пазари, които бяха огромна златна мина за пране на пари. А Лейди Смърт искаше да си подсигури гърба, дърпайки едновременно конците и на шпионите, и на самите гангстери в Корея. Целта не бяха просто парите, а пренасочването на ресурсите на мегакорпорацията към собствените й джобове. Звучеше невероятно, тъй като дори самия Гао Минг не си беше поставил подобна абсолютно смела цел, която граничеше с невъзможното.
Хироюки естествено беше научил за смъртта на детектив Юшима и макар верният му сътрудник да си беше изиграл картите, може би нещо се беше случило - там някъде в мрака на смъртта му. Може би в предсмъртна агония и страдание беше издал нечие име или пък чрез езика на тялото си и конвулсиите беше насочил неизвестния килър към нещо.
Хироюки не беше параноик, но и не беше стоял на върха на небостъргача просто така толкова години - беше избил чрез заповедите си огромна част от сътрудниците на мегакорпорацията, а и самият той беше претърпял опит за убийство и кастрация. Съвсем не! Нямаше да остави нещата просто така - имаше много сложни отношения вътре в борда на самата мегакорпорация, за да ги пренебрегне и да се оттегли.
Инг Юе беше един от най-важните членове на борда на мегакорпорацията и като такъв имаше невероятно огромни правомощия - едно от тях беше това, че той можеше да трие метафизичните аватари на онези, които желаеше, но не без одобрението на Хироюки, който беше президент на мегакорпорацията. Само небето беше над Хироюки и трябваше да се вземат предвид много неща, свързани с онова, което предстоеше като планирани промени. Да, всичко се изпипваше в най-малки детайли. А после агентите по хаотичността на събитията свършваха останалата част.
Лицето на Инг Юе беше толкова труднозапомнящо се, че човек можеше да го гледа и два часа и след известно време да го забрави с лекота - в неговата лицева форма нямаше нито една характерна особеност и това го правеше дори още по-ценен за мегакорпорацията, тъй като понякога някои от нейните членове трябваше да претърпяват пластични операции и да сменят лицата си до неузнаваемост - и тъй като броят на тези пластични операции не беше неограничен от чисто медицинска гледна точка, не беше изключено те да станеха пътници дори още на операционната маса. Ръстът му беше по-висок от този на Хироюки и той изглеждаше невероятно атлетичен и гъвкав.
Той беше отговорен и за някои от най-значимите й бизнеси като хотела с казиното в Макао - да, точно така останалите съакционери в този проект бяха също сътрудници на мегакорпорацията и всичко беше просто един от многобройните й сценарии.
- Трябваше да премахна Дуан - промълви Инг Юе в офиса на Хироюки. - Младежът можеше да стане антакаранен мост към един от нашите егрегорни духове и оттам да черпи невероятно количество информация за плановете ни. Още не са овладели похватите ни, но най-вероятно може и да дойде и този момент, затова трябваше да побързаме. Просто това беше единственият начин. Дуан беше способен да превключва между нивата на съзнание. Всъщност именно тази антакаранна свързаност позволяваше и финна манипулация на егрегорния дух, но ние използвахме именно тази негова способност, за да го отклоним от правия път.
Хироюки го изгледа изпитателно. Това беше изключително.
- Значи Гао Минг му помага - отвърна той. - Кой, ако не той му оказа съдействие да изградят онази гигантска логистична мрежа на трафика, а също и да го използва в качеството на първи член на своя собствен егрегорен дух. Засега ние не знаем кои са останалите, но е въпрос на време да ги научим и тогава ще бъдем принудени да осъществим процедури по терминация - независимо дали ни харесва или не.
- Важно е обаче членовете на егрегора да бъдат държани в матричната заблуда, че имат свобода на избор и да бъдат подвластни на илюзията за истина, време и изолираност - допълни Инг Юе. - Това ги поставя в отлична възможност за манипулация. Ето в случая с Дуан, ние използвахме неговата илюзия за свобода на избора и така го отделихме от егрегорния дух на Гао Минг, който е крайно непредвидим.
Хаотичността на събитията беше нещо много особено - когато се отваряше съответния дискретен интервал от време трябваше да се извърши така нареченото пренареждане на събитията, което беше напълно естествено понеже се наблюдаваше вмешателство в метафизичната величина време - това водеше до натрупване на парадоксален ефект, който обаче се прехвърляше върху умрелия, което се правеше, за да се заличат следите. И никой не се опитваше чак толкова да изследва този парадоксален ефект, който макар да се долавяше вибрационно, беше много трудно откриваем.
© Атанас Маринов All rights reserved.