Всеки се ражда с прокобата си и със собствената си съдба. Всеки сам носеше своя товар и всеки сам отиваше нанякъде, а за някои просто нямаше да има изход. Животът беше едно безкрайно пътуване към неизвестността. Твърде дълго време беше минало от онзи момент, когато Джиро живееше като част от онази безперспективна общност в квартал Саня в Токио. Твърде, твърде, твърде дълго. Имаше чувството, че сякаш някаква пелена от мъгла му пречеше да вижда миналото. Но той го помнеше. И беше доволен, че беше успял да спази обещанието си. И все пак му се искаше да вярва, че нищо нямаше да може да го заличи от тази фалшива реалност. Промените се случваха толкова бързо, че мозъкът не беше дори в състояние да ги регистрира. И това създаваше една особена и опасна илюзия, че тази реалност беше нашият дом, но не беше - тя беше просто един удобен пашкул, които нашето съзнание възприемаше като единствено възможния за обитаване.
След като се раздели с двойника на Бокузо се почувства като смазан. Осъзнаваше ка ...