6 min reading
Между корейците имаше все още някои неизяснени неща, но влиянието беше поделено между Дак Хо и Сео Юн по начин, които беше достатъчно справедлив. Лейди Смърт нямаше да се меси в сферите им на влияние, но те трябваше да и оказват съдействие при нужда. Малко по малко, бизнесът в Корея се разрастна до огромни и неподозирани висоти, а оборотите на рибния пазар станаха главоломни. Но Сео Юн знаеше, че Дак Хо беше Древен и това го подлудяваше - изпитваше страх от смъртта. Звучеше смахнато, че един истински гангстер изпитваше страх от смъртта, но той не искаше да умира. Повечето гангстери си отиваха млади - невкусили нищо от живота. Имаха мечти - което беше напълно естествено, но някои нямаше да видят Слънцето на следващия ден. Лейди Смърт беше невероятно силна и подготвена за всякакви възможни сценарии, но разцепление все пак нямаше. Не, действително нямаше - иначе все някой щеше да й каже - и все пак душата на Сео Юн гореше в пламъци. Пламъците на страданието и желанието за живот - защо Дак ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up