Планът на Хосе Мигел - макар и смел - беше логичен. Дак Хо нямаше да има достатъчно хора да осигури периметър и на двете места - беше просто и ясно. Но Ши, който владееше Китайското Дао, допускаше, че хитрият кореец криеше още карти в ръкава си - той знаеше, че нещата изобщо не бяха толкова прости и лесни. Дак Хо не просто беше направил графика си неузнаваем, но и беше извел на предна линия други, които да бъдат превърнати в непробиваем щит.
Хосе Мигел също изказа опасенията си, че ако все пак успеел Дак Хо, най-вероятно щял да иска да сложи ръце върху пазара на синтетика в цяла Азия - или поне в рамките на досегашните си владения. Това беше твърде много - така Гао Минг само заздравяваше своята хватка и ставаше още по-умел в опитите си да постигане на онова, което искаше. Ши имаше доверие в хората си, но забелязваше въпреки парадоксалността на ситуацията, че нещо не е наред. Може би Ян Вандерс страдаше от скрити и болезнени амбиции или просто беше видял лицето на смъртта там по-ясно от ...