13.03.2022 г., 10:20 ч.  

 Небостъргачът - 68 

  Проза » Други
571 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
5 мин за четене

Планът на Хосе Мигел - макар и смел - беше логичен. Дак Хо нямаше да има достатъчно хора да осигури периметър и на двете места - беше просто и ясно. Но Ши, който владееше Китайското Дао, допускаше, че хитрият кореец криеше още карти в ръкава си - той знаеше, че нещата изобщо не бяха толкова прости и лесни. Дак Хо не просто беше направил графика си неузнаваем, но и беше извел на предна линия други, които да бъдат превърнати в непробиваем щит.

Хосе Мигел също изказа опасенията си, че ако все пак успеел Дак Хо, най-вероятно щял да иска да сложи ръце върху пазара на синтетика в цяла Азия - или поне в рамките на досегашните си владения. Това беше твърде много - така Гао Минг само заздравяваше своята хватка и ставаше още по-умел в опитите си да постигане на онова, което искаше. Ши имаше доверие в хората си, но забелязваше въпреки парадоксалността на ситуацията, че нещо не е наред. Може би Ян Вандерс страдаше от скрити и болезнени амбиции или просто беше видял лицето на смъртта там по-ясно от други - там, в Мали?

Е, Ян Вандерс беше достатъчно опитен воин, но Ши беше сформирал отряда. Джиро също беше преминал през обучението и сега спокойно можеше да свърши това, което и те. Да, методите им бяха различни, но в крайна сметка беше важен резултатът, а той беше ясен - премахването на Дак Хо.

Каквото и да се случеше Ян Вандерс беше преминал през същински Ад - нямаше кой знае какво да губи. Смъртта настъпваше при липса на воля за съществуване, а Ян Вандерс беше осъзнал страданието на такова ниво, което му позволяваше да вижда и усеща тънките вибрации. Именно затова самият Дак Хо беше проникнал в неговото съзнание - съзнанието на обучения воин, готов да отиде навсякъде.

Направиха всичко според плана - бяха разположили хора и на двете локации - просто едната беше истинската от гледна точка на отряда.

Когато възпроизведоха фалшивия изстрел срещу офис сградата на Дак Хо, неговата охрана все пак отговори - макар и дискретно. Един от снайперистите на Дак Хо едва не уцели Клод-Андре, който трябваше да бъде един от помощните стрелци. Разбира се, коронните стрелци бяха Ши и Ян Вандерс. Отрядът успя да се изтегли и зачака евакуацията на самия Дак Хо.

Стъклата на офиса на Дак Хо бяха невероятно специални - дебели повече от десет сантиметра и устойчиви на експлозия, но когато куршумът премина през едно от тях, то се пръсна на парчета.

Дак Хо беше оставил Алиф на собствения си стол - да осъществява телепатична връзка с отряда от наемници, който чакаше невероятно добре прикрит наоколо.

- Трябва да се оттеглим - тихо каза Ши на Джиро. - Веднага!

Всички се измъкнаха с невероятна ловкост - тихо и безшумно като котки.

Беше очевидно - трябваше да прибягнат до плана за евакуация. Дак Хо бързо беше транспортиран чрез конвой до своята резиденция - имаше отцепване на част от платното от хората на охраната му - така че нямаше опашка. Но Дак Хо не знаеше, че го очакват близо до неговата красива резиденция на една от улиците на Инчеон. Тази улица беше невероятно красива и отрупана с прекрасни вишневи дървета. Дак Хо усещаше близостта на природата именно на това място.

Но именно там беше застанал на позиция Ян Вандерс, заедно с още един член на отряда, който държеше инфрачервен термограф, насочен към преминаващите автомобили, за да засича какво имаше вътре - виждаха се само фигури на хора, но нищо твърде конкретно. Беше избрал къса винтовка, за да не се забелязва отдалеч и я беше покрил с най-обикновен вестник - приличаше на колет. Ян Вандерс произведе само един изстрел - беше със снайпер МК12 и уцели Дак Хо в главата. Поради затъмнените стъкла, вътре настана невероятна суматоха и апаратът ясно показа как фигурите вътре сякаш се превърнаха в някаква безформена маса. Ескортът се движеше относително бавно понеше улицата беше тясна и нямаше къде да маневрират. На охраната отне няколко секунди, за да се опомни - все пак това бяха обучени хора от спецчастите. Веднага Ян Вандерс даде знак на Джонг да се омитат преди да загинеха безвъзратно, подгонени от бруталната охрана на Дак Хо.

Как се беше стигнало дотук? Вместо да предава телепатично само към отряда, той беше изпратил сигнал и към съзнанието на самия Ян Вандерс - беше използвал самата аура на Дак Хо, който знаеше, че чрез така наречената психометрия можеше да се отчитат еманационната наситеност на обектите - а оттам и историята им на използване. Ян Вандерс беше върнал някакво подобие на благодарност по същия този начин. Мимолетно. Като един-единствен психоимпулс.

Дак Хо не беше съобразил това и беше безвъзратно прецакан. Беше студен мъртвец, покрит от телата на охранителите си, но в крайна сметка беше извън играта - завинаги.

Охраната се спусна да преследва Ян Вандерс и Джонг - двамата трябваше да бягат през дворовете до разположената наблизо кола с махнати регистрационни номера. Беше преследване на живот и смърт. Трябваше да минат през няколко къщи и едва се свлякоха в колата, която беше готова да потегли. Беше някакъв изключително очукан наглед и въпреки това изглеждащ спретнато джип. Изпариха се за секунди - нямаше как да се измъкнат без да отнесат куршуми от охраната - някои от тях имаха само пистолети и това донякъде ги спаси, а и колата - Шевролет Тахо - беше бронирана - специално за случая. Ян Вандерс шофираше като обезумял, а след това се вмъкнаха в един подземен гараж, където изоставиха колата. Джонг беше притворил очите си. След това се обърна към Ян Вандерс и му каза:

- Огледай се добре, и виж как свършваме всички. Всичко е безсмислено. Добре, че поне колата се оказа надеждна.

- Трябва да се измъкваме, защото времето ни изтича - отговори Ян Вандерс. - Онези може и да са ни по петите!

Охраната на Дак Хо можеше да ги открие дори и тук - и този път едва ли вече щяха да имат шанс за спасение. Взеха бензин и запалиха автомобила. Пламъците го обгърнаха. След това си тръгнаха. Без да се обръщат назад. Следвайки пътя си.

Дак Хо беше пропуснал нещо - чувствата на жертвата също имаха значение. Сега Алиф трябваше да се разправи и със самия Сео Юн - иначе ставаше опасно и за самия него.

Бяха изпълнили задача. Сега трябваше да се съберат с другата част от екипа.

» следваща част...

© Атанас Маринов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??