Со Сунг щеше да открие самия Чин Хае, където и да се беше заврял. След като посети един от местните шамани, който все пак облекчи шинбьонга, който той имаше, сега се чувстваше къде-къде по-концентриран. Явно самият Чин Хае беше изградил някакъв план за действие и най-вероятно имаше проблеми с това да признае, че се беше издънил. Ами, да, точно така си беше! Той се беше издънил. Но по-лошото беше, че Дак Хо не беше оставил наследник и за да не се разпадне всичко след смъртта му просто Сео Юн беше заел неговото място.
Со Сунг неведнъж беше наблюдавал красотата на залеза, беше наблюдавал изгрева, беше осъзнал цялата механичност и изкуственост на тази реалност. Дори водата в реките беше като някаква текстура. Нищо не беше чак толкова реално и мнозина трябваше да полагат сериозни усилия, за да съществуват в тази реалност.
- Колко измамно е всичко всъщност?
Со Сунг осъзна ясно, че нямаше какво да прави в Сеул - ситуацията се сменяше и все пак реши да изчака едно денонощие, през което беше въ ...