Времето минаваше убийствено бавно. Сякаш нищо друго нямаше значение. Чин Хае беше извървял дълъг път, но усещаше, че като че ли едва сега всичко започва. Селската идилия сякаш му даваше сили, за да се приготви и да изчака онези главорези на Сео Юн. Истински маниаци. Хадонг беше място, където човек лесно можеше да забрави за всичко. А старият Чунг Хе беше дал на Чин Хае един медалион със снимката на Аеча.
- За да не забравяш лицето й - искам и той да го види преди да го довършиш - беше му казал Чунг Хе. - Това разчиства всички сметки.
- А ти къде ще отидеш? - запита го Чин Хае.
- Навремето вярвах, че този свят се променя и че има някаква разлика с времето. Малко по-късно осъзнах, че просто живея в една илюзия.
Чин Хае не отговори - та не бяха ли всички странници, дошли отникъде? Но само хора, обучени добре в Китайското Дао можеха да усетят добре развитието на времевите линии и съответното моделиране на възможните квантови сценарии.
Чин Хае още не се беше разкрил напълно пред стареца - н ...