Небостъргачът - 76

Стъпка по стъпка Со Сунг щеше да стигне до Чин Хае. Чинг Хае очакваше главорезите на Сео Юн да се постараят особено много предвид факта, че най-вероятно искаха да се издигнат в йерархията. Жестокостта и перфектно свършената поръчка беше най-краткият път до желаното място - близо до ментора. В случая Сео Юн беше едновременно бос и ментор. Беше твърде странно и особено - пък и старецът изглеждаше като мъж, който не се боеше от абсолютно нищо. С времето Чин Хае беше осъзнал, че трябваше да усеща промените във времевите линии и да ги контролира - това естествено правеха и Древните, но те използваха и други по-напреднали техники от Китайското Дао.

Чин Хае беше осъзнал, че Чунг Хе беше прекарал прекалено много години в самота, за да му пукаше особено - беше живял на това забутано място почти цяла вечност - все пак Сео Юн управляваше от поне десет години заедно с Дак Хо.

Со Сунг заедно с Чин Хае бяха служили вярно - но всеки разбираше службата си по различен начин.

През нощта Чин Хае спа неспокойно - имаше чувството, че старецът беше някъде наоколо из къщата. Имаше нещо странно в това усещане. Имаше чувството, че се давеше насън - но не във вода, а собствените слепени бели дробове сякаш щяха да се пръснат.

Чунг Хе беше определено достоен за доверие - пък и очакваше изпълнението на поръчката от страна на самия Чин Хае, така че нямаше особена логика да го премахва.

Нощта минаваше невероятно бавно. Но Чин Хае забеляза нещо съществено - Чунг Хе беше там, но все едно го нямаше. Може би посвещението, което очакваше или каквото там беше, щеше да започне по-късно.

Вътрешността на къщите в Хадонг изпълваше съзнанието за живот в един съвсев друг свят. И все пак не се случваше нищо. Чин Хае реши да изчака - и все пак беше скрил боен нож под възглавницата си - може би старецът щеше да го нападне и той трябваше да се отбранява. През съзнанието му мислите препускаха хаотично, но той оставаше спокоен и уверен. Преструваше се на заспал, но знаеше, че нещо важно предстоеше да се случи. Чунг Хе му беше дал поръчка, която беше невероятно важна - не само за него, но и за Сео Юн, който сега беше станал бос на босовете.

Времето минаваше но така и нищо не се случваше. Чин Хае дори помисли, че е единственият жив човек в селото. За него то беше като някакъв декор - декор, който трябваше да скрие измъчената душа на Чунг Хе.

- Ти не си Древен - най-неочаквано се чу гласът на Чунг Хе, - как познах ли? - продължи той без да очаква отговор от Чин Хае, - ако беше най-вероятно щеше да усетиш в какво всъщност си се забъркал. Цялата тази скръб. Цялото страдание. Цялата липса на смисъл - и все пак всичко трябва да продължи, защото на всеки му се живее.

Чин Хае се замисли - старецът не беше искал от него да разкрие тайните си, не беше искал дори да му предплати нощувките - нещо изобщо не се връзваше. Направи му оферта, на която всеки друг на мястото на Чин Хае, едва ли би се замислил много преди да я приеме. Да, у стареца имаше нещо странно.

Чин Хае реши да се разкрие пред стареца:

- Аз също имам мотив, за да премахна Сео Юн.

Очите на стареца се разшириха от учудване.

- Имах намерение да те премахна тази вечер - сподели той, но това, че имаме обща цел променя нещата. Истината е, че самият аз също се крия тук от твърде отдавна.

- А всичките неща за оризищата и прочие? - учуди се Чин Хае.

- Всичко друго е истина. Просто предишният собственик ми ги прехвърли - или по-точно го убедих да го направи. Пък и нищо не го задържаше тук. Сега тези финанси ще отидат за едно справедливо дело - завърши старецът.

Чин Хае помисли, че е свършил, когато най-неочаквано той продължи:

- Почти две седмици си тук - скоро някои от главорезите на Сео Юн ще бъдат тук. Подочух от сигурно място, че Хан-Гуеол и Сеок Хван са наоколо. Те са относително стари кадри - не че са възрастни, но навремето бяха от моята собствена бригада.

- Тогава ти трябва да си - започна Чин Хае.

- Точно така. Аз съм онзи, когото Сео Юн дори вече не вярва, че е жив - защото освен баща на Аеча, бях и дясната му ръка. Аз всъщност присъствах на срещата с монголците, когато бизнесите още се поставяха в действие. Това беше един вид форпост за каналите от Китай. Не беше лошо той да е под контрола на Сео Юн. Пък и той искаше твърде много. Твърде, твърде много. Но се си го признаваше. Значи е предал Дак Хо?

- Не съм сигурен в това - поне не пряко. Но не отричам, че може и да е замесен - обърна се към него Чин Хае. - В крайна сметка подозирам, че Алиф също има пръст в цялата тази работа.

Старецът го изслуша. После кимна.

- Виж, според мен просто Алиф се е покрил, но и Сео Юн и самият Алиф очакват разчистване на сметките именно от Вас. Съвсем не изключвам и че Со Сунг - като най-верен човек на Дак Хо да е тръгнал и по петите ти - най-вече за да изпълни волята на онзи, когото е наричал приживе шеф. Така че допускам, че тук може да очакваме всеки един от тях. Възможно е дори самите Древни също да те потърсят - това е логично. Може би Дак Хо е бил подложен на енергийно влияние при самия просе на телепатична обвързаност, който да обремени - макар и непряко много други.

- Тогава значи ме съветвате да замина? - запита го Чин Хае. - Ами Вашата дъщеря?

- Напротив ти трябва да останеш тук и да посрещнеш смело съдбата си - аз бягах толкова години - не от страх, а защото не виждах смисъл, но се оказа, че така само съм обърнал гръб на всички свои проблеми. Има и още нещо. Намерих купувач за земята - все пак живеем в Корея - а земята тук е в оскъдица. Каквато и да е - е златна. Всичко това е вече твое.

Той му показа документа за собственост и му показа чек. Но Чин Хае се смая - не беше очаквал подобна щедрост от стареца.

- Няма нужда да мъкна излишен товар на онзи свят - усмихна се той с усмивката на онзи гангстер, който вече беше видял всичко. - Но ти ще трябва да свършиш и още нещо. Подозирам, че зад Алиф и въобще зад кончината на Дак Хо, стоят много по-мощни сили - може би някой иска наистина да се откъсне от мегакорпорацията, а такова нещо досега не е правено. Затова трябва да си нащрек. Изборът е в твоите ръце. Но знай също, че аз доброволно се отказах от статута си на Древен.

Сега Чин Хае разбра всичко. Сео Юн просто искаше да живее - беше съвсем очевидно. Той не искаше да става жертва на програмираните промени, нито на енергийни или аурични вмешателства, а искаше да продължи своя път. И в неговите планове не влизаха нито Чин Хае, нито Со Сунг, а най-вероятно и самият Алиф. Затова реши да изчака още ден-два - знаеше, че всеки момент все някой щеше да се опита да стигне до него.