7 min reading
Нещо достигна до Елизабет в мрака, в който се беше сгушила като в топло одеяло. Не можеше да определи откъде точно идва това некомфортно усещане, но опитите й да го игнорира останаха неуспешни и накрая то се оказа достатъчно, за да я накара да изплува от дълбините на съня без сънища, в който бе потънала. Усещането й за света наоколо започна бавно да се завръща и отначало Лизи се опита да чуе какво я беше събудило. Долавяше гласовете на гостите в общото помещение долу, както и разни заглушени звуци от задния двор отвън, но нищо странно и необичайно. Зачуди се дали да не се обърне на другата страна и да продължи да спи, но все още изпитваше онова странно усещане по кожата си, затова отвори очи с прозявка. Дъхът й застина някъде по пътя към устата й, когато видя стърчащия до леглото й мъж, който я наблюдаваше с килната на една страна глава и замислено изражение.
– Сам! – заекна тя и седна в леглото, ненужно придърпвайки завивката до брадичката си. Спеше с дрехите, с които и излизаше навън ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up