Елизабет се върна обратно в стаята си, затвори внимателно вратата, за да не събуди останалите гости, и седна на леглото. Навън започваше да се развиделява, но пердетата на прозореца държаха утрото далеч с изключение на една тясна ивица светлина на отсрещната стена. Момичето се загледа невиждащо в нея. В гърлото й бе заседнала буца, а очите й горяха от усилието да не заплаче. Не искаше да плаче. Реално нямаше никаква причина да го прави. Какво, като Сам се беше държал мило с нея? Какво, като бе изглеждал загрижен за нея и дори бе харчил от малката си надница, за да й направи подарък, защото искаше да я разведри? Погледна към масата, където стоеше книгата, чието заглавие все още не знаеше, и въпреки това се бе превърнала в една от любимите й. Дори глупавият талисман, който трябваше да помогне за гръдната й обиколка, й бе донесъл усмивка, щом остана сама и осмисли колко абсурдно е наистина.
Само за няколко дни Казра беше направил толкова много за нея, и то без да иска нищо в замяна. Дори ...