Елизабет се обу, излезе в коридора и заключи вратата. Отиде до съседния апартамент и почука. Изчака търпеливо няколко минути и се усмихна, когато Сабра й отвори.
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след което бръкна в джоба си извади шепа дребни монети: – Сигурна ли си, че не те притеснявам?
– Напълно. – увери я Лизи. – Така и така излизам.
Сабра й се усмихна и й помаха, когато девойката заслиза по стълбите.
Бяха минали две седмици от церемонията за приемането й в храма. Две седмици, през които Елизабет всеки ден отиваше до него и се опитваше да намери някой, когото да успее да убеди, че Ка‘Раим няма да избие всички вътре един по един. Но повявата на убиеца се бе оказала прекалено сериозен стимул никой да не я иска там. Кой да предположи, че Франк може да е толкова драматичен? Пушеци, гарван – липсваше само гръмотевичен тътен.
Тъй като нямаше къде другаде да отиде, се върна в скривалището н ...