Чарли остави Елизабет в храма малко след полунощ. По принцип на никого не бе разрешено да влиза или излиза след десет вечерта, но стражите я пуснаха без проблем. Взе стълбите към етажа си по две наведнъж, а когато намери стаята си тъмна и празна, разочарованието я жегна, макар и да не бе очаквала наистина Велахе да е освободила Сам.
Известно време поседя на леглото, прегърнала възглавницата му и опитвайки се да не оставя мрачните мисли да я смажат, но колкото повече стоеше там, толкова по-трудно ставаше. Може би щеше да е най-добре да заспи. След липсата на сън предната нощ бе уморена, но някак не можеше да си представи как тя ще се сгуши в завивките спокойно, когато знае, че Сам е при онази жена и прави Боговете само знаят какво с нея или по нейно нареждане.
Изправи се рязко и започна да обикаля малката им стая, все още стискайки възглавницата му. Трябваше да направи нещо, преди да се побърка съвсем. С Чарли се бяха разбрали да изчакат с взимането на медальона. Не знаеха какво ще откр ...