Елизабет знаеше, че първо трябва да се увери, че към нея не се е затичал страж или някое заклинание не лети към главата й, но погледът й се спря върху него.
Сам коленичеше в краката на Велахе с верига около врата като куче. Щом очите им се срещнаха, извърна глава на страни, а сърцето в гърдите на Лизи се сви. Срамуваше се, че го вижда така. Че Чарли и Тамеш, и страшниците го виждат.
Тогава Велахе се усмихна. На нея. Уви веригата около ръката си и я дръпна, за да го накара да тръгне след нея, когато пое към трона си. Той обаче не помръдна. Беше се превърнал в статуя от гранит. Вещицата се обърна с раздразнение към него и устните й се размърдаха. Думите й бяха твърде тихи, за да ги чуе Елизабет, но по начинът, по който раменете на Сам се стегнаха, знаеше, че е заповед. Тялото му потрепери от усилие да й се противопостави, но нямаше смисъл. Само след миг той се изправи вдървено на крака и тръгна послушно след нея.
Гневът подпали вените на Елизабет. До себе си чу Чарли да изплюва някаква д ...