Eia (Росица Танчева)
436 13844
Jul 19, 2010, 8:02 AM

Недодялан камък 

  Prose » Others
1090 0 20
2 мин reading

    

 

            Могъщият дух на морето - разбунен, велик философ, над дребни проблеми господства.

     Защо ли аз отдавна не усещам  на морските вълни бушуващата страст, ни ласката на тишината, когато слънцето залязва? Защо ли предизвиква ме на града усмивката Мефистофелска - озъбена, ехидна и нащърбена, панелните кутийки, мръсотията и екшънът по разбитите улици? Този град се впива в мен и пипалата му ту глина правят ме, ту недодялан камък, изправен там, сред градската градина - на скрити вопли паметник и на прекършени стремежи.

     Защо, защо ли аз отдавна не усещам на морските вълни бушуващата страст, а усетът ми е метален, вкусът - метален и чувствам аз прорязване и изхабено ръкостискане, умора, вялост, безразличие ?

      Виждам пари, сънувам пари, “пари ме парят по дроба ми” и ме боли, така боли - главата, замислените ми очи, дълбоки и някога – добри.

      Метален усет, вкус, прорязване...

      И ме боли, така боли...

© Росица Танчева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за прочита на "Недодялан камък"!
  • Най-после някой да си признае.Аз нямах тази смелост.Поздрави,Роси !
  • Елена, благодаря за отзива!
  • Така е в живота моето момиче,заради вкуса на парите пропадаме в "дупки" дьлбоки и трудно излизаме от там.
  • Цонка, Веска и Илиана, благодаря!
  • !!!
  • Браво!Разбирам те и те прегръщам!!!
  • Елена и Марина, благодаря!
  • Морето, наистина е прекрасен балсам за тялото и душата!!!
  • Въздействаш, Роси!!!
  • Генка, Галена и Елица, благодаря за отзивите!
  • Толкова поезия има тук!
    И дълбочина на мислите...
    Поздрав!
  • Страхотна импресия! Усетих поезията - с болката, с копнежа, със страданието и жаждата за духовна чистота. Много ми хареса!
  • Мила Роси, ако повече "недодялани камъни" изпитваха болка и изразяваха толкова убедително своята гражданска позиция като твоята лирическа героиня, то те биха се изправили като твърдина пред мръсните вълни на негативните и уродливи явления в съвременния живот. Поздравявам те!
  • Плами, Светлана, Водолея, Ивон, Магдалена, Миглена и Дияна, благодаря за коментарите. Светлана, впечатлена съм от задълбочеността на отзива ти, който си е цяло литературно произведение. Поздрави на прочелите, включително и на Франсоа Превин, която отново никак не е харесала написаното и го е оценила с двойка. Аз не желая всички да харесват творбите ми, така че, в този смисъл, нейната оценка също ме радва. Нямаше да съм доволна, ако именно тя ме бе оценила по- високо.
  • Страхорно е!
  • и мене ме заболя...
    има едно прекрасно място в нашия град...
    там, край реката и върбите.
  • Големият град заразява със своите "прорязване и изхабено ръкостискане, умора, вялост, безразличие..."
    Поздрав!
  • Роси, знам, че ще разбереш. Сърдечен поздрав:

    Водата, символ на емоция, отдавна с мен не разговаря-аз камък съм и стъпвам здраво по земята... рутинен съм, дори понякога досаден. Без мен умира всяко битие, че тялото за да живее, трябва да се храни... аз правя туй което трябва-с любов неземна в мраз и в пек, и само щом започнат да ме дялат си спомням, че съм и Човек...!
  • Argumentum ad crumenam
Random works
: ??:??