Feb 13, 2012, 11:00 PM

Неизживяната любов на едно момиче 

  Prose » Narratives
1653 0 1
11 мин reading




Сара

 

  Това е история за едно момиче на име Сара. Тя живееше в малко градче край Бостън.  Годините, в които учеше в нейното училище, бяха незабравими. 

 Още в първи клас тя едва не си счупи носа, а в трети ръката. Но това не беше толкова важно за нея след няколко години. Тя имаше на разположение само пет години,  за да запомни своето малко градче, докато не се премести в по-голям град наблизо. От тогава започнаха нейните проблеми. Например никой не искаше да седне до нея, защото я мислеха за нищо. Още един проблем като не толкова високи в началото оценки, но за Сара това не беше проблем. Тя ги поправяше. Но след няколко месеца тя като че ли се '' влюби" в едно момче. Той се казваше Алекс и беше с една година по-голям от нея. Сара започна да флиртува с него,  но той почти не я забелязваше или се преструваше, че не е така. Така мина година и ето, че тя стана седми клас.  А любовта ù още не ù обръщаше внимание, но тя не се отказа.  Както всяка година,  училището проведе екскурзия. На тази екскурзия бяха нейните приятелки и Той, но с него беше и Тя. Тази Тя беше неговата приятелка на име Кейтлийн. Тя бе на възрастта на Сара. Когато Сара ги видя как се целуват,  сякаш нож прободе сърцето ù. Така или иначе тя не се отказа от него, а обратното,  помагаше му при всякакви ситуации. Мина още една година и тя стана осми клас.   Един ден тя и още нейни приятелки избягаха от часа по математика,  защото учителят беше така добър да ги освободи, за да си купят лекарства от аптеката. И така те избягаха и започнаха да се снимат пред няколко сгради. Сара за първи път усети онези пеперуди в стомаха си, защото момчето, което обича, я прегърна. В този миг тя не мислеше за последиците от тази прегръдка. Той ù каза: 

- Не ти пречи това, че те прегърнах, нали?

 А Сара едва не припадна от тези думи, но се осъзна и му отговори:

- Няма проблем. Не се притеснявай. 

Притеснена от неговите думи, тя не посмя да го погледне през целия ден. Въпреки това на следващия ден беше като нова. Имаше още такива случаи, в които се е стигало те почти да се целунат, но винаги са се осъзнавали и не са правели грешки заради Кейтлийн. И така любовта между двамата така и не просъществува. В края на осми клас се проведе бал и всички се забавляваха, освен Сара и Алекс. Те се правеха, че не съществуваха и така мина тази последна вечер, в която те бяха в една стая. В началото на девети клас Алекс се премести в Бостън, а Сара остана в града на "нещастниците". Дори не можаха да си кажат "довиждане" или "сбогом". За нейна изненада едно друго момче я харесваше, но тя не му обръщаше внимание, докато…

Една вечер тя се разхождаше по улицата и един човек я спря и я пита:

- Искаш ли да намериш любовта на живота си?

Сара стоеше потресена за няколко секунди и му каза:

- Ако искам, няма да питам теб, а ще я потърся сама.

- Виж сега. Аз само те питам, защото един приятел си търси момиче точно като теб.

- Какво момиче?

- Ами такова красиво, умно и да може да го понася.

Сара вече ядосана си тръгна, без да каже и една дума, но не знаеше, че този човек щеше да ù помогне някой ден. На другата сутрин тя не можеше да обърне внимание на никого, защото имаше лошо чувство. И тя наистина се оказа права. 

Един почивен ден Сара стоеше на една пейка в парка и слушаше музика от телефона си. В този момент тя усети една ръка да се спуска по косата ù, а след това се прехвърли на коляното ù. Сара се обърна на другата страна и видя момчето, което я харесваше. Ядосана му удари шамар, но веднага му се извини и го попита:

- Добре ли си?

- Да. Добре ми дойде този шамар.

- Защо си тук? И защо ме пипаш?

А момчето, на име Джон, ù отговори:

- Исках да те видя. И да разбера какво ще направиш, ако те пипна, но вече разбрах. 

Тъкмо да си тръгне и...:

- Не си тръгвай. Искаш ли да слушаме музика? 

- Да. Но не ме удряй. 

- Добре! 

От този ден Сара и Джон станаха по-близки от всякога. И под близки имайте предвид: той започна да сяда при нея и да ù казва колко е красива и да ù предлага да станат гаджета, но Сара все още не можеше да забрави Алекс. Една вечер Джон я изведе на разходка в парка. Те вървяха заедно, но Сара сякаш не беше там. Той внезапно спря и я попита: 

- Какво ти има? Все едно те няма тук. За какво си мислиш? 

А Сара не посмя да не му отговори: 

- Нищо ми няма. Просто съм много уморена. Може ли да седнем някъде?

- Разбира се.

Той я хвана за ръка и я заведе до една пейка. Сара тъкмо седна и веднага се облегна на рамото на Джон. Той я зави с якето си и тя се унесе. След няколко часа той я взе на ръце и я заведе до къщата ù, качи се в нейната стая и я сложи на леглото. На другия ден Сара отиде до къщата на Джон и му каза:

- Извинявай за снощи. Просто бях много уморена и съм заспала.

- Няма проблем.

- Ти ли ме занесе до моята къща?

- Да. Има ли проблем?

- Не, няма. Ами аз ще си тръгвам.

- Искаш ли да те изпратя?

- Не.

И от този ден Сара не отделяше поглед от Джон, а той не спираше да я пита разни неща с извинението, че иска да я опознае по-добре. И така след още една дълга, изпълнена с емоции година, Сара и Джон станаха десети клас. Най-накрая Сара се съгласи да станат гаджета, но от тук започнаха мъките за нея. Първо, той толкова много я ревнуваше, че няколко пъти посягаше да я удря, но за нейно щастие винаги имаше някой друг при тях. Но един ден Сара и Джон бяха сами. Джон отново се канеше да я удари, но този път я попита:

- Къде беше, Сара?

- Разхождах се. Нямам ли право?

- Какво си мислиш, че правиш? Не можеш да ми говориш така!

И тъкмо да я удари… Един човек му хвана ръката и едва не я счупи, но Сара му се развика, без дори да го познава, защото си беше сложил качулка на главата. Този човек беше Алекс. Той наби и изгони Джон, а когато се обърна и свали качулката, Сара припадна. Алекс ù даде да подуши нещо от едно шишенце и тя се свести. 

- Какво търсиш тук?

- Искам да поговорим.

- Няма за какво да говоря с теб!

- Защо се държиш така? Аз исках да ти кажа…

- Нищо не ми казвай!

Сара стана и избяга някъде, а Алекс стоеше, без да може да каже нещо. След това се осъзна и тръгна след нея, но не можа да я намери. През това време Сара вече беше в стаята си и плачеше, но и тя не знаеше защо. Алекс се досети къде може да е тя. Докато все още плачеше, Сара чу някаква музика отвън и излезе на терасата, а там беше Алекс със своя телефон, пуснал любимата ù песен. Тя се усмихна и слезе при него.

- Защо избяга?

- Не мога да ти кажа, защото и аз не знам.

- Искам да знаеш, че аз… винаги мислех за теб.

- И аз.

- Тогава защо се хвана с този?

- Защото мислех, че никога няма да те видя.

- Никога вече няма да те остава сама! Обичам те!

- И аз.

Така детската любов на Сара вече беше до нея. Но само за тогава. Само след пет години Алекс предложи на Сара да се оженят, и тя прие, но… винаги при щастлива любов има и някоя мъка. Така се получи и при тях. Една вечер Сара се прибра от работа и изчака Алекс да се прибере. Той се прибра и понечи да я прегърне, но тя се отдръпна. 

- Какво ти има?

- Искам да ти кажа нещо.

- Кажи.

- Бременна съм.

- Но това е супер. Ще ставам баща! 

- Да, но искаш ли това бебе? 

- Разбира се. Та аз ще ставам баща! 

- Добре, но след девет месеца да не се оплакваш?

- Няма. Спокойно. Обичам те!

- Аз също. 

След три седмици Сара трябваше да отиде на контролен преглед. Връщайки се от прегледа, един мъж я спря и я попита:

- Искаш ли да намериш истинската любов?

Тогава Сара се досети за мъжа, който я спря на улицата преди години.

- Какво искаш?

- Само те питам искаш ли да намериш любовта на живота си?

- Вече съм я намерила!

- Добре.

И я отмина. Сара стоя няколко минути вцепенена, не си помисли нищо. Когато се прибра, на вратата ù пишеше- "Някой ден ще се върнеш при мен, но не и преди да махнеш бебето на твоя мъж." Сара знаеше кой го е писал, но си замълча пред Алекс. Минаха два месеца и Сара отново отиде на преглед. Лекарят ù каза да не се натоварва психично, защото ще се отрази на бебето. Сара го послуша, но това не помогна. Една вечер, тъкмо се прибираше от работа, Алекс видя тротоара пред къщата им целия в кръв. Затича се към стаята на Сара и я видя вързана за един стол с бележка на краката. На бележката пишеше "Ако не махне доброволно бебето, няма да я видиш жива.'' Алекс я отвърза и я сложи на леглото.

- Моля те, не се тревожи. Аз ще се оправя.

- Не искам да се занимаваш с него, защото може да те нарани.

- Заспивай и не се безпокой.

Алекс излезе от стаята и отиде при един свой приятел. Поръча му нещо и се прибра. На другия ден пред къщата им имаше десетина човека, дошли да пазят Сара и бебето. Сара тръгна на разходка, без да иска да я придружат. Отиде до пристанището и гледаше морето и вълните, докато… не я удари нещо по главата и тя падна на земята. Събуждайки се, видя Джон.

- Какво ще ми направиш?

- Ще те убия, но не тук. Алекс ще се зарадва да те види.

- Защо?

- Какво защо?

- Защо ще ме убиваш?

- Познай.

- Не знам.

- Остави ме на произвола на съдбата, а после питаш защо ще те убия.

- Аз ли те оставих? Спомни си, че ти ме удряше.

- А искаш ли още бой?

- Не.

- Добре. Сега да се обадим на скъпия ти Алекс.

В това време Алекс вече звънеше на полицията, но никой не вдигаше. След няколко минути телефонът му звънна.

- Ало?

- Хей, Алекс. Познай кой е при мен.

- Кой е?

- Джон е. Сега познай кой е при мен?

- Ако посмееш да я... 

- Ей, не ми казвай как да си върша работата. Слушай сега. Имам намерение да убия Сара и бебето, но само пред теб. Какво ще кажеш?

- Да не си я пипнал и с пръст!

- Ха-ха! Вече я пипнах и то не само един път.

- Не знам как, но ще те намеря и ще те убия!

- Не бързай толкова!

И телефонът прекъсна. Алекс полудя и не знаеше какво да направи, но за радост човекът, който спря Сара, дойде и каза, че знае къде е тя.

- Как да  стигна до там?

- Много лесно. Тръгни с мен и ще я намериш.

И така двамата тръгнаха да спасят Сара. А през това време тя се бореше за живота си, за бебето , защото Джон не ù даваше храна и вода, а и там, където беше заключена тя, беше много студено. Алекс и мъжът вече бяха там и без да ги видят, взеха Сара и я отведоха от там.

- Как да ти се отблагодаря, че ме отведе до Сара?

- Просто винаги я обичай и закриляй.

И мъжът изчезна нанякъде. Сара лежеше безсилна на леглото и си мислеше как е стигнала до тук.

- Винаги ще съм до теб. Нали знаеш?

- Да.

В този момент сърцето ù спря. Сара умря, а Алекс не можа да повярва, че я е загубил завинаги. През всичките тези години той мислеше само за нея, щеше да има дете от нея, а накрая умря по този начин. Той не издържа и на втория ден се самоуби.

А мъжът, който им помогна, беше доведеният брат на Сара, който тя не познаваше. 

 

 

 

 

 

 

© Ради Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления за творбата! Има какво да се пипне тук-там (както във всяко произведение), но като цяло ми хареса как си го написала. Честно казано, не очаквах такъв завършек въпреки заглавието И един чисто приятелски съвет, дори не градивна критика - пробвай следващия път да опишеш малко по-добре героите посредством техните действия, за да може читателят сам да добие представа за тях и да извади поука от написаното. От мен имаш шестица за старанието, продължавай в същия дух!
Random works
: ??:??