Той

Мартин публикува последното си произведение на страницата си и зачака за харесванията и коментарите. Няколко минути по-късно се отегчи и реши да пише на Поли. Малко след като прекратиха едномесечната си връзка, тя доста се отчужди от него, а понякога дори се заяждаше, което по принцип не беше в нейн стил. След като върна лентата назад си припомни, че Поли много го харесваше, но някак си той не я беше оценил на време. Разбира се, сега съжаляваше и знаеше, че тя с право се държи така. Поради тази причина искаше да оправи нещата с нея. Да бъдат отново както преди. Мечтаеше за това винаги щом си представяше прекрасните и коси с цвят на мед, огрявани от слънцето, и големите и весели кафяви очи, които винаги сияеха щом я погледнеше. Не излизаше от съзнанието му.  Пишеше стихове за нея, но тя сякаш нищо не забелязваше и не можеше да се разпознае в тях. 
Искаше му се да и пише. Но не. Каква беше ползата? Тя нямаше да му прости повърхностното отношение. Затова реши да пише на Криси. Тя поне винаги се държеше мило с него и наистина го харесваше. Най-малкото щеше да му изчетка егото…

Тя 

Поли прочете новото стихотворение на страницата на Мартин. Зачете се между редовете. Лирическата героиня много и напомняше на нея самата. Но не, това вероятно бяха глупости и тя само си внушаваше. Все пак Мартин не я харесваше. Тя трябваше да го забрави. Но винаги щом си припомнеше за сините му очи и абаносово черната му къса коса, удряше на камък. Животът и беше толкова ироничен, че винаги когато за миг излезеше от съзнанието и, все се случваше нещо, което да и напомни за присъствието му. Като това стихотворение например…Знаеше, че се бе държал пренебрежително с нея. Затова тя беше студена с него. Защото Поли беше от момичетата, които ако не оцениш на време, си тръгват от теб. Тя държеше на него, но повече държеше на себе си. Чакай малко. Имаше едно съобщение. Да. Сигурно Мартин и е писал и съжалява за начинът, по който се е държал и вероятно иска да оправи нещата. Поли заподскача от радост, но усмивката и рязко се изпари когато видя съобщението на някакво момче от фейсбук, което не познаваше. Ех това глупаво сърце…