Нека ти разкажа...
Ела, сине Мой, и Ме остави да ти разкажа една истинска история за човека, който търсеше Светлината.
Това било отдавна, в едно малко село в планината. Там имало златни находища и всички хора копаели за злато, вярвайки, че ще бъдат богати един ден.
В началото повечето от тях работели в планината и дялали камъни, които продавали на хората от подножието на планината, но тази работа била много тежка и те оставили каменните си къщи и слезли долу, в равнината, при реката, в която имало хубаво и лесно злато, както гласяла една мълва, разпространена от местните равнинни богаташи.
Построили си временни къщи от дърво, без основа, а направо на пясъка, защото нямали време - златото чакало, а и казвали си те: "Като вземем достатъчно злато,
ще се върнем горе в каменните къщи и ще живеем щастливо."
И така живеели те с тази надежда и често, често валяли дъждове и ставали наводнения, а къщите им, от дърво и листа без основи, пропускали и хората спяли целите мокри и мръсни, но се утеша ...