Jul 19, 2016, 4:06 PM

Некрофил

  Prose » Others
788 0 1

Мисля, че наистина съм прецакана.
Може би съм некрофил.
Единствено това обяснява манията ми към теб.
Толкова си мрачен, че с всяка фибра на тялото ми те желая.
И очите ми не се отделят от теб.
Стойката ти, ръцете, усмивката, погледа - всичко тъне в мрак.
Всичко в теб напомня на нощното небе, украсено единствено със сребристата луна.
И сякаш нещо ме тегли към теб, и винаги се появявам на прага ти с шепа любов и океан надежда, въпреки клетвите, че пътя ми няма да се пресече с твоя.
Бягам от себе си. Бягам от принципите си. Забравям всичко, тъпча гордостта си, и сама извивам сърцето си, безмилостно, с всяка капчица сила, останала след последното поражение.
Но тогава отваряш вратата, и тия прословути две очи срещат моите и притъпяват всяка болка, а света около мен се завърта. И ставам сляпа за всичко друго. И ставаш центъра на света ми. И всичко придобива смисъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...