Опитвам да проумея, трябва да проумея тези порутени стари кооперации, изпъстрените с дупки улици, думите, които напират да излязат и облаците, най-вече облаците…
Нима допуснах това?
Да бъда част от това…
Да бъда част от себе си…
От деня си…
…
Когато вървя, не бързам да си дам отговор, а когато бързам да отговоря, забравям какъв е бил въпросът…
…
Имам три дни.
Само толкова имам.
Три дни до смъртта си.
Не е тъжно. ...