Неочаквано

   Искаше да чуе гласа му. Той ѝ действаше като наркотик, изпълваше цялото ѝ същество с удоволствие, с безброй желания, с красота и очакване. Какво струваше животът ѝ без тази емоция, без стремежа към Александър – към светлото, към красивото в него?  Но между тях имаше само приятелство, приятелство, което годините бяха запазили, приятелство, което съществуваше въпреки различията им.

   И ето че тази вечер за пръв път разбра, че е закъсняла. Александър се беше запознал с друга жена – много по-млада от нея. Той не скри  това – явно приемаше всичко между тях просто като една обикновена дружба. Галя затвори телефона и ѝ стана мъчно. Нима не е усетил любовта ѝ? Но какво пък и тя беше омъжена преди – цели три години, най-неудачните в живота ѝ. През този период пак се чуваше с Александър, той ѝ беше някаква опора в неудачната връзка.

   Времето беше дъждовно и Галя кой знае защо си припомни детството. Беше на шест години, когато почина баща ѝ, тъжно и мъчително преживяване. После някак бързо порасна, но запази в себе си детското – желанието за приключения, за живот изпълнен с емоции. Майка ѝ се омъжи втори път и беше щастлива. Вторият ѝ мъж беше забавен, обичаше разнообразието в живота и може би по това си приличаха с майка ѝ. Галя, упорита и непослушна тинейджърка, бягаше с приятелки, за да отидат за няколко дни някъде, за да е самостоятелна и да се потопи в един друг свят, различен от нейния. Вторият ѝ баща си позволяваше и да я шамаросва. Не му се сърдеше, човекът имаше право, особено когато бягаше от часове и  успехът ѝ беше доста нисък по някои предмети. Чак в последните години на гимназията започна да учи. Вложи много усилия, започна да ходи на частни уроци, беше упорита и резултатът не закъсня. Завърши и висше образование, оставяйки зад гърба си всички онези луди години на своето израстване.

   С Александър се запознаха на морето, после се чуваха от време на време и някак винаги ѝ се е струвало, че той е съвършен и тя не може да бъде с него. Може би и затова пазеше някаква дистанция, но времето неумолимо се движеше напред и той утре се жени, беше поканена на сватбата му. Затвори очи и опита да си представи тази непозната жена, но не успя. Сигурно е хубава. Но дори и да не е, щом той я е харесал и избрал, нищо друго няма значение. Изпадна в тягостно, меланхолично състояние – нямаше желание за нищо и май нямаше да отиде на тази сватба. В този момент телефонът ѝ позвъня. Галя видя, че е Александър. Не желаеше да говори, но все пак длъжна бе да го направи.

   –Ало, привет на младоженеца! – доста вяло произнесе тя.

   –Здравей, не си се обаждала, кога тръгваш? Не приемам отказ. Ти си най-добрата ми приятелка.

   –Добре, довечера ще съм в София. Ще преспя при братовчедка ми.

   –Щом пристигнеш, ми се обади, трябва да се видим!

   –Но ти ще си зает навярно…

   –Бъди спокойна, за приятелите си  никога не съм зает.

   Галя остави телефона и се замисли, май ще трябва да отиде. Стана да приготви багажа си. Колата ѝ беше заредена. В последния момент реши да не безпокои братовчедка си и си направи резервация на хотел.

   Шофирането я извади от онова тягостно настроение, в което беше изпаднала и постепенно животът я завладяваше.

   Пристигна в София. Беше още слънчево и часовникът показваше 17 часа и 10 минути. Настани се в хотела и реши да си почине. После се преоблече и звънна на Александър. Той дойде да я вземе от хотела и отидоха на ресторант. Чувстваше се неловко. След като ще се жени, каква беше тази вечеря в навечерието на сватбата му? Музиката в заведението беше тиха и можеха спокойно да разговарят.

   –Красива ли е? – попита Галя и се изненада, че успя да овладее вълнението си.

   –Ще разбереш сама – отговори той и се усмихна.

   Галя неволно трепна и опита да го прикрие, оправяйки косата си. Донесоха им салата, после предястие, след което тя нямаше желание за нищо друго, но нямаше как – той настояваше да опита и основното ястие, приготвено с телешко месо.

  Наближаваше десет, а Сашо все още не ѝ съобщаваше за какво беше я повикал. Струваше ѝ се, че нарочно удължава вечерята. Чувстваше се неловко. Той се премести до нея и хвана ръката ѝ. Смутена, Галя опита да я измъкне, но беше принудена да остане в тази негова власт. Трептенето на ръката ѝ издаваше чувството на обърканост и смут от случващото се, а също така беше уверена, че той усеща и чувствата ѝ към него. Ситуацията беше неловка и в същото време много приятна и за двамата. Галя престана да се съпротивлява и остави ръката си изцяло в негов плен. Само някак неуверено му напомни, че утре се жени.

   –Всичко зависи от тебе – тихо отговори Сашо и притисна нежно изтръпналите ѝ пръсти.

   –Но как така?

   –Така. Бракът ми зависи от това как ще приемеш подаръка ми.

   Значи имало и подарък… Той не спираше да я изненадва. Струваше ѝ се, че е попаднала в омагьосано приказно царство, в което играеше ролята на принцесата, а той бе принцът, дошъл да я спаси от всичко лошо в живота ѝ.

   –Не ме мъчи моля те, давай подаръка и да се свършва…

   Александър освободи ръката ѝ и извади малка красива кутийка.

   –Купил си ми пръстен?

   –Отвори и ще видиш!

   – Много е красив!

   Александър го постави на пръста ѝ.

   –Ще се омъжиш ли за мен?

   От съседната маса ги гледаха и това още повече я смути.

   –Но… Нали ти ще се жениш?

   –Така е. За тебе. Разбира се, ако ти пожелаеш.

   –Как?

   –Организирал съм всичко. Необходимо ми е само твоето съгласие.

   –Значи няма друга…

   –Не. Очаквам твоя отговор.

   Той хвана отново ръката ѝ. Струваше ѝ се, че всичко е нереално, но усещаше топлината на дланта му. Той беше истински – от плът и кръв.

   –Да! – прошепна тя. Страхуваше се, че ако добави още нещо, ще развали магията на този момент.

   Той я прегърна.

   –Скъпа, искаш ли да си ходим вече?

   –Да! – отново произнесе Галя и се сгуши в него. Излязоха прегърнати, а топлата нощ ги обгърна с любов и очарование.

Мария Мустакерска