НЕОЧАКВАНО   ДОВЕРИЕ

 Корабната сирена извести , че ферибота е акостирал и всички пасажери и товари трябва да слязат и да се разтоварят.  Повечето от тях бяха на панорамната палуба и искаха да видят разтоварването. С искрено учудване наблюдаваха как от долната  палуба излезе влакова композиция с над тридесет вагона, от първа платформа  се наредиха бусове и леки автомобили. И накрая учудващо само  5-6  ТИР-а и то тип хладилници. Еколозите в град Гьотеборг  бяха взискателна и не допускаха замърсяването на въздуха  с оловни частици. Жителите искаха да дишат  чист въздух. Униформен служител ги помоли да побързат,   защото , веднага започват да товарят и всички изходи се затварят автоматично. Туристите забързаха,  защото в града има минимум 25 забележителности за посещение.

Сред туристите бяха и   семейство Лекови, които още сутринта посетиха и се насладиха на разнообразното ухание и цветната красота на Ботаническата градина. Сто седемдесет и пет хектара природен резерват и арборетум. Тук са и омайващите видове,  от нюанси  на  естествено подредени лехи с орхидеи.

Времето позволи на семейството да отделят и около два часа в Музей на изкуствата, признат от колекционери и любители заради картини на Е. Мунк, С. Кроеер, но и платната на Гоген, Пикасо, Шагал и други творци. Посетиха и Аерозеум, разпололожен в подземен хангар, пазен в дълбока военна тайна и действащ до 1990 година. Експонирани  за оглед са хеликоптери,  изтребители и дори бомбардировачи. Посетителите  обикновено се застояват пред шведски легенди , самолети SAAB 37 и SAAB 35. Позволено бе да се качат в която й да е  кабина  и те се качиха. С огромно желание    се настаниха  и в контролната зала на тренажор.

След като напуснаха музея, трамвай ги превози до площад Йотаплац с фонтана Посейдон, около който, имаше много местни хора ,  и естествено повече туристи. Погледът им попадна на кокетен  ресторант с обедно меню пакет, а беше вече късен следобед и трябваше да се подкрепят. Влязоха и домакина ги настани. Интериорът им показваше по стените  снеготопене,  приятна за окото комбинация от снежно бели бои и стенни плочки. Сервираха бързо професионално и любезно. Поискаха бяло вино от южна страна, но имаше само от Малта. От България нямаше. Сервитьорката  поклати глава за отрицание, което малко ги обърка, защото тяхно НЕ е като българско ДА.

Имахa  планове и съпруът отиде да плати. Опита с карта един, два, три пъти,  но не сработваше.  Девойката каза:

• Елате след малко , и друг път се е случвало. Вземете си кафе.

След 15 минути г-н Леков опита отново, но системата отказа трансакцията. Насочи се към масата, за да вземе картата  на съпругата. Тя обаче беше заминала. Сети се, че се  беше уговорила с дружка да посетят мол-а, който беше съвсем на близо.Потърси я по мобилния телефон, не отговори. Отиде до девойката, тя вземаше сметката от клиенти. Погледна я. Висока стройна шведка, руса със сиви очи, правилни черти на лицето, симпатична отвсякъде , усмихната. Светло синя тениска, прилепнала към изваяното тяло, дълбоко деколте с привличащо  лоно между добре оформени мами и изпъкнали като череши хрущялки зърна.  Дълги бедра по жълтия 3/4 клин до началото на прасеца, елегантни , фини глезени.

-  Моля, Хеер - удостои го с широка усмивка дамата.

-  Отивам да взема карта от съпругата ми да се разплатим. Тя е наблизо.

-  Никакъв проблем,  Мистър.

-  Да оставя якето и шапката си за гаранция?

-  Моля, тук съм, вземете си дрехите, не бързайте.

По време на разговора минаха топли вълни по тялото му. Дискретни поточета пот рукнаха под мишници. Дланите се покриха с фини капчици роса. Какъв темперамент, уверен, доверчив.  Алтруист към някакъв  непознат клиент и то чужденец.

След около час, забързан и притеснен г-н Леков влетя в заведението. Картата сработи на момента. Девойката благодари с чаровна усмивка, появи се и една трапчинка на красиво й лице.

-  Благодаря, Мистър! Заповядайте от тези току що приготвени сладки. Подаде му шведски сладкиш във вишнево червена  мини кошничка.

- Так ,Так каза г-н Леков, което на шведски е благодаря ,от уважение към момичето.

Подобно нещо не му се беше случвало. Какво е това- толерантност или уважение към клиенти или туристи. Излезе навън. Погледна нагоре, синьо небе, малки палави бели облачета. Събра длани в поза Гашо , вдиша дълбоко, издиша продължително  три минути. Усети как го напусна напрежението. В това време чу камбанката на споревагена. Прочете на табелката къде отива и се качи. Няма да връща картата на жена си за да спести време. Ами ако неговата пак засече?

 След около 20 минути ватмана обяви следваща спирка: Увеселителен парк Лизеберг. Имаше  влечение към колоритни атракционни  карусели. Повози  се на открит влак Хеликс, после на лизберското колело, високо над шестдесет метра, любуваше се на поразителен ландшаф.  Влезе в проходен огледален лабиринт,  финализиран с много смях.

Отиде до шикозното кафене, настани се в тихия кът. Сервитьорът поднесе Принцеса торта и горещ  кафяв шоколад. Топлите пари на напитката се насочиха към обонянието, а чрез сензорите към мозъчните гънки. Това активира Тета-вълни на подсъзнанието и стресът  изчезна , постепенно  и  създаде усет за покой. Настъпи най-после пълна релаксация. Динамична песен на Чъби Чекер,  от звука на телефона го извади от  дълбоката нега. Вдигна го незабавно и чу:

- Чакам те. Идвай  да видиш покупките. Имам подарък и за теб!- каза уважаемата  госпожа Лекова.

Хеер-господин;Так Так-благодаря;Спореваген-трамвай /шведски/

                                                                                        Веселин ВасилевMD