"Милиони звезди в нощта,

  като хиляди песъчинки.

  Изгряват и гаснат сега...

  Коя съм аз?!

  Еднакви са всички…"

Вентилаторът, включен на последни обороти, издуха белите листи от тоалетната масичка до спалнята. Розовата светлина от нощната лампа се отразяваше като залез в широкото огледало на отсрещната стена, няколко снимки, закрепени на рамката му, леко се бяха извили от жегата и времето. Ароматната свещ разнасяше миризмата на екзотични плодове, примесен с уханието на изгарящия восък и фитил.

Ника се измъкна изпод сатенения чаршаф и взе листите от пода.

"Коя сам аз? Коя е Тя?" - изсъска през зъби, задавена от сълзите, парещи скулите ù. Понечи да смачка листа, но после се отказа и внимателно го сложи между страниците на новата книга, която четеше: ’’Тайната’’. Книгата бе нова, но темата бе много стара за нея: Тайната на положителното мислене. Години наред Ника излъчваше позитивната енергия, която изгребваше отвътре, дълбоко от душата и съзнанието си. Сега,  на ръба на отчаянието, се чувстваше като глупачка, която спи с очила и то розови!

 - Коя е тя? - попита изражението, гледащо я с подути очи от огледалото. - По-хубава ли е? По-добра ли?! Или по-млада…

Млада! Отговори сама на себе си и щракна с пръсти, сякаш бе време да излезе от хипнозата, на която сама се бе подложила през годините семеен живот. Розовите очила ‘’паднаха’’ и докоснали болката ù, станаха прозрачни и безцветни.

 - Значи така, а? Млада любовница! А аз мислех, че вече си в андропауза?! Поне така се държиш с мен! - говорейки сама на себе си, Ника репетираше жестовете и мимиките си,  искаше ù се разговорът с него да бъде безупречен.

Тя самата бе безупречна! Всички ù се възхищаваха! Само съпругът ù през последните месеци се бе променил, което в началото тя не забеляза.Той вече не ù се възхищаваше! Не ù правеше комплименти, не четеше драсканиците ù, не се обаждаше по 3 пъти на ден, не я питаше да вземе ли нещо на връщане от работа. Ето колко много бе се променил! А тя? Тя винаги се събуждаше преди него, взимаше душ, обличаше една от скъпите си рокли, купени за честите командировки, на които отиваше, докато работеше. Слагаше сенки на очите, което вече не бе никак лесно, защото малката гъбичка на края на четката всеки път повличаше към края на очите ù изтънялата и набръчкана кожичка над клепача. Но миглите ù бяха все още гъсти и дълги и тя с удоволствие ги навиваше с пресата. Така почваше всеки неин ден, откакто бе пенсионерка. А Жоро работеше в една фирма за преводи, не му стигаха точките за пенсия.

Както се шегуваше той със себе си: ’’не ми стигат бръчките’’, казваше, когато леко си пийнеше. И бе прав! Изглеждаше много по-млад от връстниците си, хранеше се здравословно и спортуваше. А какво правеше Ника за себе си, освен да поглези сухата си кожa с някой поръчан от каталог крем за застаряващи дами?!

Очите в огледалото светнаха! Ами да! Можеше да го накара да мисли, че и тя има любовник! Нека го заболи!

Шумът от превъртането на ключа я стресна, въпреки че го очакваше от часове. Взе мокра салфетка и набързо изтри уж водоустойчивата потекла спирала под очите. Пръсна два пъти от парфюма и се погледна в огледалото: Пак беше безупречна! Даже си помисли, че руменината от ревливия ритуал я подмлади! Сатенената нощница не  съвсем загадъчно очертаваше формите ù. Бръкна в пазвата си и повдигна първо дясната, после лявата си гърда, от докосването зърната ù щръкнаха и това ù хареса. Разчеса с пръсти чупливата  червена коса и наплюнчи устни, както правеше преди години във фотоателието на малкото провинциално градче, където учеше. Божеее, какви мили спомени я навестиха!’’ Не сега!’’, си каза наум и легна настрани в леглото, обърнала глава към вратата. Искаше той да я види такава, като лъвица, не можеща да заспи от страст!

Жоро леко натисна бравата и влезе, стъпвайки безшумно по персийския килим. Сивите му чорапи бяха леко влажни между пръстите.

- Събуй си чорапите, мокри са! - каза, разваляйки страстната поза на лъвица.

Ето пак Безупречната я изпревари! Така ли трябваше да го посрещне?!

 - Ще се изкъпя… - безразличен към забележката ù заяви Жоро, оставяйки кожената си чанта върху стола.

Даже не я погледна.

 - Тази сутрин се къпа! Какво толкоз превежда, та се изпоти? - заядливо се обади Безупречната, a Ника захапа устни от казаното.

 - Имах малко работа навън, затова. - отговорът не съдържаше никакво чувство, бе просто отговор .

Миглите на ‘’лъвицата’’се размърдаха като на спяща кукла, уж потвърдили чутото, но ако Жоро бе погледнал към нея, щеше да види иронията в очите, плъзнала чак върху брокатените сенки нa клепачите.

 - Ти как си? - съвсем по навик попита съпругът, смъквайки вратовръзката си.

Говореше с гръб към  нея, което я накара да го сравни с дивеч, нали тя бе лъвица! За миг си помисли да вземе сребърния свещник и да го фрасне по врата! Само за миг де, нито Безупречната, нито Ника биха сторили това. Тогава, коя?

Коя бе тази уличница, която ù отнемаше мъжа?!

 - Коя съм аз? – на глас прошепна съвсем тихо.

 - Нещо ли каза? – най-сетне обърна глава към нея.

Видя я такава, каквато бе преди 30 години. Косата ù не бе толкова буйна, но за това пък бе тупирана безупречно около бретона и ушите. Брокатът от клепачите нежно се бе разпръснал по отвореното деколте на секси нощницата. Тогава до носа му дойде ароматът на нейния парфюм, същият като тогава. Бюстът ù изглеждаше необичайно повдигнат. Устните блестяха като розови листенца в ранно утро, посипани с роса.

 - Коя съм аз, Жоро? Какво знача за теб? - настоятелно отправи питащ поглед Безупречната.

‘’Кой съм аз?‘’, се запита мъжът, виждайки обидения блясък на броката по клепачите ù.  ‘’Аз съм глупак.’’, отговори си вътрешно, пристъпвайки към нея. Как си бе позволил да я пренебрегне цели два месеца, защо егото му го спираше всеки път, когато искаше да ù каже истината. Изпотеното му тяло изтръпна от мисълта, че тя може да не го обича вече! Ами ако си има любовник?! Не, не, тя не е такава, опрoвeрга  вътрешния си глас виновно.

- Безупречна си!

- Затова ли те губя?

Жоро тъкмо се канеше да целуне разголеното  рамо, а тя като ученичка се отдръпна назад.

 - Губиш ли ме? - че се бе признал за виновен, бе, но защо Ника, която бе силна като значението на името си (Гръцка богиня на победата), бе решила, че губи, стреcнато се отпусна на леглото Жоро. - Тук съм! - опита да се оправдае по детски, което на него хич не му отиваше.

 - Да, тук си, ползваш апартамента за хотел, а мен за камериерка! - троснато отговориха ‘’двете жени’’ в нея на глас.

 Нощната лапма замига в розово, сякаш всеки момент сама щеше да угасне. Погледът му се спря на книгата, сложена до нея.

- ‘’Тайната’’ ли четеш? - опита да разсее гнева ù.

Взе книгата в ръце и я разгърна, отвътре се изплъзнаха белите листи с черновите ù. Тогава той се замисли колко дълго не бе чел стиховете ù. Даже бе забравил, че пише. А тя пишеше за него! Наистина бе права, като му каза, че го губи, защото той самият се бе изгубил в лабиринта на егото си. Доближи листа до лампата и зачете на глас:          

’’ Есен е…
  Дори дъбът вековен

  листа обрули!
  След време зима ще бъде…
  A aз съм caмo хризантема,

  тъжна!
  Най-дълго чакaща,

  да бъде любима…’’

 Съсипан от прочетеното, но и успокоен, че тя все още пише за него, Жоро докосна леко копчето на лампата. Залезът в огледалото изчезна, само плахата светлина на свещта примигна в спалнята. Погледна лицето ù, което в мрака блестеше тайнствено от посипания брокат. Дълбоката ù въздишка повдигна високо гърдите, очертаващи се изпод сатенената материя. Вентилаторът като по поръчка задуха към косата и разпръсна аромата на парфюма ù. Една гореща целувка докосна шията ù високо до ухото.

-Днес събрах последните точки, Ника... - промълви Жоро в ухото ù.

Очите ù блеснаха от изненада. Напуши я смях и се разхили на глас.

- Аха! Това ли било?! Божеее, тц, тц, а аз какво си мислех!

- Пенсионер съм! - заяви облекчен мъжът.

- И аз! - отвърна ’’лъвицата’’, мушнала буйната си коса между гърдите му.

Хубаво ще да e да си пенсионер в прегръдките на такава жена, си помисли Жоро.

- Коя съм аз? - закачливо попита, разкопчавайки ризата му.

- Съблазнителна пенсионерка! Чакай да си събуя чорапите!

- Ех, Жоро, аз вече ги събух! - каза тя, целувайки страстно горещите му устни.

- Взе ми акъла, жена, още преди 30 години! - отвърна той, преди да  се отдаде на целувките ù: сладки, истински, неостаряващи...