"Милиони звезди в нощта,
като хиляди песъчинки.
Изгряват и гаснат сега...
Коя съм аз?!
Еднакви са всички…"
Вентилаторът, включен на последни обороти, издуха белите листи от тоалетната масичка до спалнята. Розовата светлина от нощната лампа се отразяваше като залез в широкото огледало на отсрещната стена, няколко снимки, закрепени на рамката му, леко се бяха извили от жегата и времето. Ароматната свещ разнасяше миризмата на екзотични плодове, примесен с уханието на изгарящия восък и фитил.
Ника се измъкна изпод сатенения чаршаф и взе листите от пода.
"Коя сам аз? Коя е Тя?" - изсъска през зъби, задавена от сълзите, парещи скулите ù. Понечи да смачка листа, но после се отказа и внимателно го сложи между страниците на новата книга, която четеше: ’’Тайната’’. Книгата бе нова, но темата бе много стара за нея: Тайната на положителното мислене. Години наред Ника излъчваше позитивната енергия, която изгребваше отвътре, дълбоко от душата и съзнанието си. Сега, на ръба на отчаянието, се чувстваш ...