Mar 3, 2012, 11:02 AM

Неосъзнаване

  Prose » Others
1.1K 0 0
1 min reading

Погледни го отстрани. Виж се, преоткрий се! Как изглеждаш? Седим един срещу друг и се гледаме със злоба. Злоба, породила се от несбъднати мечти. Пространството между нас се е уголемило, единствено любовта може да го запълни, ала тя е незнайно къде в пространството на грозния свят. Не е вече в сърцата ни. Ти я прогони, ти я пусна да си отиде. Предпочете да изчезнеш, да се изпариш. Разруши съдбата ми, опорочи чистата ми любов, омърси я, погуби я. И по същия начин, както я зароди в мен, я изтръгна грубо, неусетно изведнъж… с корените, после я захвърли при останалите непотребни чувства и емоции. А дупката, останала на мястото, където разцъфтяваше тя, ти запълни със студена тишина.

Тишина… ти не продума нищо. Дори не се сбогува, направо си замина. Знам, че няма да се върнеш. Вече не се надявам на това. Вярвам, че някой ден цветето, което ще посадиш в сърцето си, подарено от любимата ти, ще повехне. Не би могло да вирее там. Защото в твоето сърце винаги ще има място единствено за мен. Сега не осъзнаваш това. Но един ден ще погледнеш нещата отстрани, ще видиш, че нищо не е както преди и не може да бъде. И ти си виновен за това. Ще установиш, че сърцето ти е изгубено, че не знаеш къде е… Може би ще го потърсиш, ала не ще узнаеш, че то винаги е било и ще бъде близо до моето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Герова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...