Jan 18, 2008, 12:10 PM
Непоискано писмо за Светлана Лажова
3 мин reading
Знам, че не го очакваше от мене, егати, очакваше го от съседа от долния етаж - шампиона по скално катерене и самбо. Оценявам опита ти да не споменаваш имена, цитирам по памет: „Как се казваше, как? Ах, да сетих се... Пер... Петър.” Представям си какво ще стане ако споменеш имена: Пер, Петър, Петров, Петренко, Петрович, Петкраски, Петков, Петканов, Петлешков… Не само господин Бареков, няма да те барне за интервю, ами и от софсправка няма да се справят с именника ти.
Припаднала била заради двата китеника! Говори ми, говори. Припадна, защото още на първата черга съседката от долния етаж, дето все не мога да й изрека името, се опита да ме дръпне при себе си. Не защото много си пада по мен (макар че аз щях да падна върху нея), а за да ти направи напук. Целия вход си разбунила с твоите нощи с този или онзи. И какво, Атланта 1862, казваш, олимпиадата, помня я, но явно ти си започнала да забравяш вече. Защото миналия път ми спомена, че си заковала китениците от четирите страни с пирони за пода, за да не ги тупа твоя, пак заради съседката. Задъхах се, защото беше изхвърлила теслата (не помниш ли, твоя го викала комшийката от съседния апартамент да й чукне няколко пирона на леглото) и със зъби и нокти успях да изскубна двата пирона. Да, успях!!! И да, отказах се, но кой беше забравил да ми каже, че освен, че ги е заковал, ги е и залепил с коноколит. Ти, кой друг!
Да, благодаря че ми написа това писмо искрено и лично само на мен, само че аз не го искам, който го иска, да си го взима. Защо не беше така искрена и лична, когато те молих да не крещиш така, че ще те чуе жена ми. Откровения ли, ти цял Апокалипсис ми докара вкъщи.
Какво искаш да се връщаме назад. Знаем ги ние твоите назадничави връщания. Сигурно пак ще кажеш, че няма да споменаваш имена. Да де, че то Жоро име ли е, това е олицетворение, права си. Поклон пред този човек, който успя само с едно завиване на свят да се размине пред твоите шерънстонщини. Аз не бих издържал, много мъже не биха издържали, но той е железен. „Не човек, а желязо”! Тихо Жоро казал: не, Админ!
Обърка името ми в заведението. Гледаш ме прост, ама нъц! Умен съм аз, културен човек, начетен. Запознат съм научната литература и навреме предвидих какво ще ми се случи ако дойда да ти шепна на ушенце името си: „бабо, защо са ти толкова големи ушите, бабо, защо са ти толкова големи очите, бабо, защо ти е толкова голяма устата…”
И прости ми, но: Ха, ха, ха, ха! Няма как да не се изсмея на развален хамалски. Нали постоянно ми се оплакваш, че мъж ти се държал с теб като с приятелка, а не като със съпруга. Един път ръка не ти бил вдигнал. Нито те оставял да миеш чиниите, нито да пазаруваш, нито да готвиш. По цял ден си се излежавала пред телевизора, бил те превръщал в зомби. И в леглото, горкичката, по няколко пъти на вечер те обслужвал, сякаш си му някаква си любовница. Да не говорим за онзи курс за водопроводчици, дето изкарал, само защото веднъж си му споменала, че намираш професията за секси. До тогава, Лажова, до тогава ще спра да те третирам като съпруга, докато не спреш да се оплакваш. Пък и то едно третиране, изгладила си ми пет ризи, закърпила си ми четири чифта чорапи, сготвила си ми три манджи, качила си от мазето три бутилки вино и една щайга с туршиени буркани. Е, кой те караше да я качваш наведнъж, та да си сецваш кръста. Можеше на три-четири курса, какво като не работеше асансьора. Все пак си на шестнайстия етаж, не си на връх Еверест, егати.
Добре, че ме предупреди за следващия път, излишно. Да си обуя официалните боксерки и да си пръсна малко аромат под мишките, щом ще трябва да посвърша малко черна работа, Лажулиетова.
Ето това чукане не го очаквах!!! Айде, че жена ми ме почна с енциклопедическия словар, по главата, чао!!!
© Станислав Пенев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хехе да се смее ли човек или да плаче какви ги сътворявате вие със Светлето
,Станиславе поздрав, че има и хора като вас с чувство за хумор да развеселяват народа!!!
-
Светланал, ти си отгоре (знам, че винаги си мечтала да си тупаш чергите върху главата ми)! Твоята дума е последна и окончателна. Извинявам се за всичко, което не съм успял да ти причиня. За "бабо...", дипломатично си премълчах "бабо, защо са ти толкова космати гърдите" и добре, че го сторих. Станало е недоразумение, днес получих писмо, с разрешение на домсъвета на входа ще го публикувам заедно с моя отговор.
Дерзай! -
Ти какво, мислеше, че ще кажа: "Станиславе, прости, ти за всичко си прав! Айде от мен да мине, този път ти си отгоре!" Не драги! Разбрах, че от теб всичко мига да очаквам. Искам да знаеш, че много ме нарани! Нищо не си разбрал, Станиславе! Атланта 1862 година войната между Севера и Юга. Рет Бътлър - мъжът на моите мечти! Бъркаш и за килима. По стар руски обичай го зачуках на стената, а не на пода. Къде си ходил?! И скъпи, аз винаги съм казвала на мъжа ми да ходи, за да види, че по-хубаво от при мен няма. Не съм го спирала да ходи при съседката, бъркаш нещо. А да ме бъркаш с друга, това вече е много грубо. Как ще те гладя и ще те кърпя? Пък ще ти качвам и мезета от мазето. Слънчице, с тия болни ръце, ако не вдигна нещо с поглед хич и не пробвам втори път. А за "бабо" направо...Вярно, че са ми големи очите и устата, но за ушите бъркаш. И стига си се изтъквал, че си женен! Аз да не съм стара мома, па си трая. И съм била сготвила две-три манджи. Аз не мога да готвя, бе момче.Абе, ти да не си ходил при мъжа ми?! Ние с него много си приличаме. И моля те не ми отговаряй, нека и аз един път да съм отгоре!
-
Права си, Довереница, разкри ни партизанските имена, тя е Лика, аз съм при Лика, щото нали аз бях отвлечен при нея.
-
Лика - прилика сте си!Комбина и половина
-
Изречена, какви крака, какъв Пейо?
Незабравима, какво му е примамливкото, черна работа е това... -
Хм, примамливко... особено тези официални боксерки...
-
ако продължавате така - без крака ще остана. станах бетер Пейо
-
Благодаря, генкаиванова, жанрът не е от значение (да перифразирам онова за размера), важно е да доставя удоволствие (имам предвид произведението, де).
Поздрав -
Не бях те чела .Аз си падам по друг жанр и си признавам, ей така случайно отворих твоя разказ.Благодаря ти за настроението ,което ми внуши ,направо се смях с глас.И имах нужда.
Прекрасно!Поздрави!! -
Иванова, ще разпратим специални покани на сайта.
-
Веси-лина,името му е Скалолазка мая.
-
Сори за името...
Гледала съм им съм чела с едното око
Ами оня със скалното катерене,как му е името...съседа де? -
Благодаря, николета73, стараем се да те забавляваме. Анита765, имаме какво да си казваме и си го казваме, тайно. Никой не може да ни подслуша, това е лична кореспонденция. Аз не отстъпвам, но не казвай, моля те, това на Лажова, че лошо ми се пише.
Благодаря, росен дрим, хич не ни е забавно на нас, падат бисери (добре че не сме в някоя свиневъдна ферма, че имаше нещо за бисери и свине). И, фея, как да падна по-надолу от Лажова, като тя ме спря на нейния балкон.
Веси-лина, нанесе ми смъртна обида. Благодаря ти! Виждам, че трябва да те СВЕТна - името ми е Станислав! Адресът търпи едно уточнение: не е Безповикване, а е Каквотоповикалотаковасеобадило.
Поздрав на всички ви! -
Станислав и Светлана Лажови!
Егаси уникалното "семейство""
Адрес:София
Откровенски район
Ул.Еверестова 2008 ет.11
Безповикване
-
Права е Ани!Не падаш по-долу от Лажова!Даа,речниците са доста дебели!Да те пази Господ!
-
Поздравления и от мен...Наистина сте забавни,въпреки че на вас може и да не ви е забавно...Но едно е сигурно,че от вас падат бисери и остават тук в "Откровения" да ни ободряват и да ни светят...
-
Бе, вие двамата май има какво да си казвате, ама гледайте някой да не ви подслуша разговора! То що ли дадох тоя тон с писмата, сега съвсем умряха романтичните, истинските писма, пуснати в пликовеВиновна съм!
И ти не отстъпваш!
Браво! -
Поздравления!!!Забавлявате ме вие двамата...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
