Непоискано писмо за Светлана Лажова
3 мин за четене
Знам, че не го очакваше от мене, егати, очакваше го от съседа от долния етаж - шампиона по скално катерене и самбо. Оценявам опита ти да не споменаваш имена, цитирам по памет: „Как се казваше, как? Ах, да сетих се... Пер... Петър.” Представям си какво ще стане ако споменеш имена: Пер, Петър, Петров, Петренко, Петрович, Петкраски, Петков, Петканов, Петлешков… Не само господин Бареков, няма да те барне за интервю, ами и от софсправка няма да се справят с именника ти.
Припаднала била заради двата китеника! Говори ми, говори. Припадна, защото още на първата черга съседката от долния етаж, дето все не мога да й изрека името, се опита да ме дръпне при себе си. Не защото много си пада по мен (макар че аз щях да падна върху нея), а за да ти направи напук. Целия вход си разбунила с твоите нощи с този или онзи. И какво, Атланта 1862, казваш, олимпиадата, помня я, но явно ти си започнала да забравяш вече. Защото миналия път ми спомена, че си заковала китениците от четирите страни с пирони за пода, за да не ги тупа твоя, пак заради съседката. Задъхах се, защото беше изхвърлила теслата (не помниш ли, твоя го викала комшийката от съседния апартамент да й чукне няколко пирона на леглото) и със зъби и нокти успях да изскубна двата пирона. Да, успях!!! И да, отказах се, но кой беше забравил да ми каже, че освен, че ги е заковал, ги е и залепил с коноколит. Ти, кой друг!
Да, благодаря че ми написа това писмо искрено и лично само на мен, само че аз не го искам, който го иска, да си го взима. Защо не беше така искрена и лична, когато те молих да не крещиш така, че ще те чуе жена ми. Откровения ли, ти цял Апокалипсис ми докара вкъщи.
Какво искаш да се връщаме назад. Знаем ги ние твоите назадничави връщания. Сигурно пак ще кажеш, че няма да споменаваш имена. Да де, че то Жоро име ли е, това е олицетворение, права си. Поклон пред този човек, който успя само с едно завиване на свят да се размине пред твоите шерънстонщини. Аз не бих издържал, много мъже не биха издържали, но той е железен. „Не човек, а желязо”! Тихо Жоро казал: не, Админ!
Обърка името ми в заведението. Гледаш ме прост, ама нъц! Умен съм аз, културен човек, начетен. Запознат съм научната литература и навреме предвидих какво ще ми се случи ако дойда да ти шепна на ушенце името си: „бабо, защо са ти толкова големи ушите, бабо, защо са ти толкова големи очите, бабо, защо ти е толкова голяма устата…”
И прости ми, но: Ха, ха, ха, ха! Няма как да не се изсмея на развален хамалски. Нали постоянно ми се оплакваш, че мъж ти се държал с теб като с приятелка, а не като със съпруга. Един път ръка не ти бил вдигнал. Нито те оставял да миеш чиниите, нито да пазаруваш, нито да готвиш. По цял ден си се излежавала пред телевизора, бил те превръщал в зомби. И в леглото, горкичката, по няколко пъти на вечер те обслужвал, сякаш си му някаква си любовница. Да не говорим за онзи курс за водопроводчици, дето изкарал, само защото веднъж си му споменала, че намираш професията за секси. До тогава, Лажова, до тогава ще спра да те третирам като съпруга, докато не спреш да се оплакваш. Пък и то едно третиране, изгладила си ми пет ризи, закърпила си ми четири чифта чорапи, сготвила си ми три манджи, качила си от мазето три бутилки вино и една щайга с туршиени буркани. Е, кой те караше да я качваш наведнъж, та да си сецваш кръста. Можеше на три-четири курса, какво като не работеше асансьора. Все пак си на шестнайстия етаж, не си на връх Еверест, егати.
Добре, че ме предупреди за следващия път, излишно. Да си обуя официалните боксерки и да си пръсна малко аромат под мишките, щом ще трябва да посвърша малко черна работа, Лажулиетова.
Ето това чукане не го очаквах!!! Айде, че жена ми ме почна с енциклопедическия словар, по главата, чао!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Пенев Всички права запазени
,Станиславе поздрав, че има и хора като вас с чувство за хумор да развеселяват народа!!!
