Долепени едно до друго тела, сияещи от любов очи, опипващи длани, жадни устни. Антон бе потресен, гледката заплашваше да разкъса сърцето му. Невидима ръка го бе сграбчила за гърлото и го душеше. Не можеше да повярва, че любимата му се натиска с някакъв противен тип, и то пред очите на всички, на улицата. Досега и през ум не му бе минавало, че връзката им не е перфектна… Тя го бе мамила! Защо? Как бе възможна такава наглост! Да се кълне в любов, а после… това бе непоносимо!
Те тръгнаха бавно надолу по булеварда, хванати под ръка, потънали в оживен разговор. Държаха се така, сякаш на света не съществуват други хора, освен тях двамата. Вихра изглеждаше някак променена, просто излъчването й бе по-различно, а и се бе облякла непривично, прекалено официално.
Антон вървя на двайсетина метра зад тях в продължение на четвърт час, но остана незабелязан – толкова погълнати бяха те в общуването си. Първоначалният шок бе отминал и сега в душата му имаше само гняв. Идеше му да ги връхлети и да ги ст ...