Седеше тихо притихнала и вдишваше тежкия дим от цигарата. Гледаше го как спи и вливаше от неговото спокойствие в себе си. Съвсем неотдавна преоткри в себе си онова усмихнато и щастливо момиче, което смяташе, че е отдавна погубено. Но то се показа, малко и беззащитно, видяло светлината в очите му. И разбра, че не трябва да го гони, то трябва да остане.
И тук следваше една от най-трудните битки. Битката с миналото. Не можем да го изтрием, но можем да се помирим с него и да го погребем. Тъй като то не носеше нищо добро, единствено надвисваше над безоблачното небе като черен буреносен облак. Беше чела наскоро статия “Как да изгоним нараненото дете от себе си”. Това трябваше да направи и тя. Да го изгони, да му покаже, че е вече не е онова малко и страхливо момиченце . Вече е ТЯ..личност със собствено мнение, цели и живот. И че може да се бори със зъби и нокти за този живот, за правото й да бъде щастлива. За правото да има свой собствен път и да гради своето бъдеще, независимо от направенит ...