Нереален разказ 8

                  Почукване по вратата ме отрезви.

- Петро, спиш ли - чорлавата глава на Роузи - Днес е неделя ако не греша.

Скочих полусънено, но все пак успях да сложа ръка пред щръкналото си.

- Роузи, извинявай, имаме време, т.е. имаме време да те откарам за неделната литургия

- Ох, милият ми той, помолих се и ми разрешиха да не ходя и да съм с теб. Искаш ли ме Петро...

Е, кой не иска жена в леглото си,... е има ги де, ама не сме от тези.

- Ако ти е приятно, заповядай на топличко, Роузи снощи беше така уморена...

- Не уморена Петро, просто за пръв път от толкова време някой да бъде особено внимателен с мен.

Подви нощничката си в междукрачието и се настани в мен. Нежна топлинка се разнесе по тялото ми, ръчичките й ме гъделичкаха похотливо, езичето й неуморно сновеше по тялото ми.

Роузи, Роузи, да внимаваме да не изгорим в любовта си...

Нощничката и бикините й  се предадоха и избягаха далеч от нас. Всяка преграда пред ръчичките и  езичето й рухна.

Приглушен стон възвести началото на любовната ни игра. Плавно напредвахме, плавно се отдръпвахме, замирахме за секунда... Гърдичките й набъбваха и изпълваха шепите ми.

Всеотдайна любов между две народности, между две раси,... кой ти мисли за нещо друго освен за самата любов. Замираше отново, бърбореше нещо на езика си. Беше неописуемо ...

Почувствах края си, понечих  да се отблъсна, но тя още по-силно се вкопчи в мен. Пое си въздух, разтресе тялото си... Кулминацията ни бе взаимна.

Ударите на сърцата ни, дишането ни, се успокоиха. Само ръцете шаваха по телата ни.

- Роузи, а ще можем ли да запазим самообладание в къщата на Августа - промълвих

- Не че е само необходимо, но и задължително,... защото сме крадци на любов и не трябва да нараняваме други хора.

Така и правехме, пиехме кафе в 10 и 30 на прилично разстояние един от друг, разкарвах Поршето или Мерцедеса сам, качвах се на Хондата или Харлея, тя заключваше след мен и към къщи.

Понякога само й напомнях в разговор'' В събота сутрин ще те чакам в осем  на Терминала '', тя  кимне с глава

Беше ни приятно и забавно двамата да се правим на светци и да се любим у нас.

              Получих СМС от Асоциацията '' Моля на... в 11 часа да се явите в централния офис на Асоцияцията...''Какво ли им е хрумнало,  изгониха ме като бъхливо коте, и след толкова време да ме търсят. Паркирах зеленото си Рено и пъргаво влезнах в сградата. Кирия Мария, чистачката, хигиенистката, все тази, тя ме изпрати преди, тя ме посрещна и сега.

- Радвам се Петро, че те потърсиха. Имаше  международен одит, откриха редица нарушения, дисциплинарно уволниха пет човека, включително и '' твоите хора''. Казват, че конфискували и новите им вили ли, апартаменти ли,... не ги е срам да грабят и се разпореждат, все едно това е тяхно, не съм зла, но така им се пада - говореше тя искрено и се прекръсти.

Прие ме новото управително тяло и след дежурните официалности

- Петро, Асоциацията все решение да ви обещети, теб и другите нелоялно съкратени и ви предложи отново да работите тук. Уведомете ни до три работно дни дали ще се върнете

Делови хора. Кратко , ясно и разбрано '' Искаш ли да работиш отново тук'',... три дни за размисъл.

Кого да попитам кое е най-доброто, да приема или както се самоопределих  като'' безработен интелигент ''. Имам си всичко, къщи, коли, пари, Роузи,... а сега и доверието да ме върнат на работа и компенсация за пропуснатите ползи..

В лаптопа ми се мъдреше Емаил от Августа.

'' Ше се радвам ако приемеш. Имам нужда от теб в Асоциацията . Августа ''

Отговорих веднага.

'' Ще приема. Радвам се, че правдата е възтържествувала. Петро''

Първото съобщение от Августа. Тя каза , че ще ме търси, удържа на думата си.

Всъщност замина отпреди близо осем месеца, как бързо се търкала времето.

Назначиха ме. Кирия Мария се радваше най-много. Отново бях същия Петро, отзивчив и внимателен към всички, не парадирах с имане или да се оплаквам от нямане.  С усмивка отклонявах еднократни предложения за интимности, имах си Роузи, и... и , Августа,.Не смеех да се появя  с Нисан Скайланд или с Харлея на работа...

Роузи също се зарадва, след основната си работа, винаги бях в градината, почиствах, поливах, тайно си разменяхме уговорки за събота сутрин, неделя я карах на църква, вечерта спирах по-далечко от къщата на Августа и Роузи сама пеша се прибираше. Може би така беше най-правилно, да пазим някаква дискретност, нали, все пак тя е жена, какво от това, е е филипинка.

                Една вечер нов Емаил '' Имаме си момче, Майкъл. Изписаха ме и вече съм си в къщи...''

                Очите ми се навлажниха от умиление. Милата тя, станала е майка.

'' Честито. Радвам се за вас. Да расте здраво и силно момченце...Петро ''- отговорих веднага

Ето повод да празнувам в новата  си къща, да преспя там, нали търсих удобен момент и повод.

Да поканя Роузи,... не, не. Ами онази българка дето почистваше, ами тя почисти, платих й, защо да я ангажирам и натрапвам. Кого от работата,... после отново само завист и омраза.

Сам.

Масата отрупана като за прием. Две кристални чаши за Метакса, две за кокакола, две за вино.

Е, защо две,... едната за Августа, едната за мен, трябва биберон с мляко и  за Майкъл.

И сам става парти. Чуках се с нарочената чаша за Августа, пийвах от моята, премествах се на другия стол, пийвах от нейната чаша.

Пуснах си от ЮТУБ, емблематичната  песен на Микис Теодоракис от филма за Зорба, после на концерта му с Антонио Куин...

Ееех Зорба, ти си в рая...

Гледах кадрите и подражавах на играта зебеки, сиртаки. 

Не знаех , че мога да ги играя... хоппа, хопаа подскачах в такт, прикляках

Тапата на шампанско хвръкна нанякъде, разлях пенливата течност по чашите. Застанах мълчалив с чаша в ръка, чукнах я в другата, отпих.

Сълзите  сами изкачаха от очите ми. Размазах ги по лицето.

Щастлив съм,... а Августа е майка.

              Сутринта се заоглеждах уплашено, къде съм. Спокойно, у вас си, просто емоциите снощи бяха в повече.

На работата пийнах няколко кафета, газирана вода, имитирах работа.

След работа накъде. Имам две къщи, хората нямат и една. Ще допразнувам, нали се казваше '' Три дена яли и пили '', сега е момента. Новата ми къща огромна за моите представи, но трябва да свиквам, нали като дойде Августа може да изрази желание да види какво съм направил.

Сюрпризира ме обаждането на Роузи.

- Петро. мис Августа ми се обади. Родила, имала си момченце. Да й е живо и здраво.

- О, радостна вест Роузи, браво, да й е честито.

                 Дните се затъркаляха отново  монотонни. Поздравления за Коледа и Нова година, за Националния празник на Гърция. Отново горещо лято и дъждовна късна есен. Следваха празниците, пак горещини и есен.

Дали с Роузи утолявахме  самотата си само в събота и неделя, дали бяхме щастливи, че макар и за кратко бяхме заедно и то само за да не сме сами. Може би  това нямаше значение, бяхме отдадени  един на друг по  празниците, без да се мръщим или да строим въздушни кули за някакво съвместно бъдеще.

Нямах Емаеил от Августа, не смеех и аз да я притеснявам.

Роузи беше притеснена, дали ще може да удължи контракта си за още 5 години, необходимо било писмо и договор от работодател, които да изпрати из Филипинските служби.

Тъкмо си взех сутрешното кафе и по навик поглеждам входната врата. Замрях.

Пред входа се суетеше Роузи. Подкосиха ми се краката, стана тя каквато стана, точно играчка-плачка. Не очаквах, казваше, че е предвидила всичко.

Посрещнах я.

- Роузи...

- Петро...

Окупираме се бързо от смущението си.

- Петро, ти тук ли работиш,... получих СМС да дойда на този адрес и си взема писмо и договор за работа,... за продължаване ба контракта ми с още пет години

- Ела, ще те придружа до канцелариите горе - набрах смелост - После ще пием кафе

Представих я, показа СМС-а, лична карта. Предвидливо изчаках навън.

След 10-15 минути тя излезе сияеща от щастие с голям жълт плик в ръка

- Ох, така се радвам, даже са уведомили и изпратили служебно документите, и продължението на контракта ми е тук.

Говореше тя и нежно галеше жълтия плик.

- Така се радвам Петро, трябва да го отпразнуваме,... отново у вас, там ми е по-спокойно

Почерпих я от служебното кафе, побъбрихме за довечера, какво да купя от супера, къде да я чакам.

Приготви ястията, приготви за сервиране по масата.

- Ще ме извиниш ли, искам да си взема душ, да се преоблека, все пак това за мен е празник.

Душица, колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив...

Друго си е женска ръка и око, да подреди, салати, прибори, две ароматни свещи.

Роузи се появи в светло кремав панталон, същия цвят блузка, златното синджирче с медальон Акропола, които й бях подарил, високи кафяви обувки, руж и  загадъчни червило.

Беше прекрасна. От нея ухаеше на нещо специфично.

- Роузи, великолепна си, истинска лейди - не скривах възхищението си.

Подадох й чашка с Метакса, пожелах й щастие и отпихме.

- Благодаря Петро, ти си истински приятел...

И последва целувка неподправена и истинска.

- Всичко това трябва да се документира скъпа ми Роузи. Сядай по фотьойла, дивана , пред масата, пред библиотеката,... седни на писалището, така, изпъни крак, поеми си въздух и задръж.

Щраках неуморно, тя се смееше и местеше из хола. Стана като фотосесия.

А след празничната вечеря, всичко бе повече от нежност и любов, бяхме като ненаситници.

Роузи отново доби увереност в себе си, шегуваше се. Пазехме ревниво отношенията си, стараехме се да не ги афишираме на публични места или нейните съквартирантки, просто обикновени приятели.

              Зачестиха съобщенията от Августа, не криех радостта си като четях и препрочитах за малкия, как възприема бързо околния свят.

Писах й Е маил '' Мис Аввгуста, открих цигулка , навярно ''Сртрадувариус'', концертно пиано, барабани и чинели ''Амати'', колекция стари револвери и номизматична сбирка, лодка, лека кола, картини, мебели, книжа... трябва да видиш всичко това.  ''

Не закъсня отговора

'' Петро, момчето ми, всичко това е твое разполагай с него както намериш за добре, на мен нищо не ми е необходимо от там ''.

Направих си група сметка по цени на някакъв аукцион, ами те надхвърлят милион евро, за какво са ми тези пари, те идват и си отиват. Погледът ми попадна върху килима, вероятно е персийски, ами порцелановата ваза, ами бижутата из онези обковани сандъчета, не на последно място и къщата.

Може би Роузи е права, че не обръща внимание на всичко това, за нея кристалните чаши , бяха просто чаши , сребърните и позлатени прибори, бяха просто лъжици, вилици, ножове.

                Мис Августа отново потъна в мълчание. Ами има мъж, дете на главата, вероятно и някакъв печеливш бизнес,... и на това отгоре Петро, да му пише съобщения

Само мога да се гордея и величая  мис Августа, ето предизвика Международен одит и ония получиха заслуженото, върна ме на работа,  поднови контракта на Роузи, богата е и не се интересува от богатство...

                А наистина когато си здрав, имаш работа, жилище, и ти си своего рода богат, така ли е.

                О, от вчера имам Емайл...

следва...