….

Топло е. И с много звезди.Трябва да е август.
Асмата не е завеса за небето.Падат звезди , а гроздовете си седят.
Клатят вятъра.Автобуса е по тъмно и трябва да съм буден.
Трябва да се върна.Знам къде,но не знам защо . Искам да остана.
Тя е хубава.Ей, ей..запазете си красивите.Тя е хубава.
Нейния брат е виновен.Напи ме. С хубаво вино.Гледах сестра му.
Тя е хубава.Той си замина.Имал работа. Баща й изкара овцете преди малко…Тя е хубава…
и знае “Защото сме пуста роднина…”.Спя.Тя ме е завила с вълненото одеало.
Спя под асмата.Майка й се спомина.
Има и млечен път…и сън.Трябва да ме събуди.АЗ ТРЯБВА ДА СЪМ
ДРУГАДЕ.Но е хубава.
Устните й са топли…и бедрата…
Небето става бездна. Страх ме е от високото.
Не искам да падам, ще се…
Защо ми казва “Благодаря ти”?Няма падащи звезди, няма вятър..
Не съм го сторил сам .Аз само…Толкова са топли гърдите й, устните й,
бедрата…като онзи водопад..Август е.
-Не тръгвай! Не тръгвай от там…Слез по пътеката отстрани.
Не искам ..Бранимир има кучета които ще те усетят.Благодаря ти.
Ти си добър.Мама я няма.Сама съм.
-В колко е автобуса?
-Тръгвай..Май го изпусна. Слез през долната махала.
Знаеш въжения мост.Не минавай през него. Мини през реката.
Там ще вземеш “Своденския” той е направо за София...
Не трябваше да ми казваш “Тръгвай”…или…трябваше?
…
Пътят е топъл.Има кестени.Аз подсвирквам фалшиво.
От где да знам, че го мразиш.Сигурен съм, че ще го познаеш.
Че ще излезеш на “Sun, sun , sun. ..Rising sun…”(нещо такова).
Двама бабаити излизат. Нищо не изгрява, освен ехидното им:
-При Валя а?
-При Роси…
-Лъжеш!
…Как миришат корените на лалета.Топла е пръста през август.
Дори и в градинката край “Орлов мост”…и не небето е синьо,
а подочието ми.И няма да гледаме индианците на “DEFA”.
В ръката ми има карамфил.
За 20 стотинки.Купих го.С мои пари.Не съм го крал. Платиха ми.
Пренасях касите на гастронома до нас.Дадоха ми левче.
”Мелбата” ти струва 60 стотинки , а киното за ученици е по 10…
Винаги съм бил по-добър от теб по математика…а не бива…
…
Не мога да мина по моста. Висок е. Мразя да падам.
Падна ли и всичко свършва.
Реката всъщност е топла.Август е.Но е долу в ниското…
На 20 метра надолу трябва да сляза.По стръмното. И после още нагоре.
Да скоча ли?
Обичам да скачам във вировете.От водопад…като този.
На Къпиновския манастир.Долу да е река Веселина.
Еленската река.Сигурно е от меда на хазяина.
Той има най-щастливите пчели.Само да не бяха мечките.
Понякога и те са щастливи…
Трябва да хвана междуселския. Трябва да се прибера.
Всички си имат дом.
Не гледам на долу. Чак когато докосвам водата с пета,
разбирам че съм слязъл…Има раци. Обичам да ги ловя.
Те са глупави. Със щипките си, със страшния си вид.
Хоп зад мустаците им. Размахват щипките.Водата е топла.
Винаги преди изгрев е топла.И мряната спи.
Събувам се, нагазвам в бързеите.
Пълня един плик “UNICEF” с мряна, раци и клен.
До като реката застудява и се изгубват, и раците, и мряната, и клена.
А върховете на бориките отсреща стават наистина зелени.
Изгряло е.Над мен хлъзгави бързеи, под мен водопад,
а отстрани сипеи…Някъде има пътека към отвъдния бряг.
Виждам я.Раницата тежи.Вече е пълна.Шават раците.
Не трябва да гледам надолу.Къде съм?Не трябваше да питам.

…
Обещах да те изпратя.Зад ъгъла е тъмно.Трябва да кажа нещо.
Какво да ти кажа.Искам да те целуна.Казвам ти:
-Обичам те!
Целуваш ме.Аз не зная как се целува…
Не зная къде са ръцете ми…Няма логика.Не разбирам…
Но е красиво, за цял живот..за много животи…Взех го.
Прости ми.Нищо не ти дадох.Освен Логика.Което си е нищо.
Защото може да се научи.Искам друго…
…

Измъквам се от дерето.Накрая винаги е трудното.
В началото има пътека. После трябва да не я изгубиш.
После тя свършва. Винаги преди пътя. Винаги има драки ,
или просто трябва да се “набереш на мускули”,…или и двете.
И винаги на пътя има спирка. С ръждясал покрив.
Ако никой не чака , не чакай!Автобуса е минал.Знаех си.
По надолу размахват мотиките, косят,
събират меда от пчелина, ронят царевица,
режат ябълки на тънки резени…щом има спирка, има махала…и хора.
-Добър ден!
-Дал бог добро!
-Кога е “етрополския”?
-Е…момко, замина. Къде 5 пак ще мине.
Ма ти и пеша ще стигнеш преди него.
Друг е пътя.
…

Люляци.В началото беше глупава, защото ги харесваше.
Можех да ги късам. Няма значение. Не струваха пари.
Кварталния бакалин ги мразеше.
Изгубваше ме като работодател.Мъкнеше си шкембето и касите сам.
Хубава е бакалската мъдрост:”Няма безплатни цветя”.
Всички бакали са улегнали. Някои и на 16 години.
На 53 е простено и разбираемо.
Защо ли не опитах и тази професия…
Задминават ме BMV-тата , не за друго –просто има ограничение на скоростта.
Спазвам го.Знам че зад тополите има катаджия.Не ми е за 20-те лева.Навик.
Отпред има задръстване.Ихтиман е. Има събор…или погребение…
Погребение е.Някои се измъкват по една стръмна уличка.
Само такива като мен- с малки коли.Едни сокаци са…
Едни баири..
Само на 2-ра се качват. Мотора ще “изпържи” всеки момент.
В ляво има пряка надолу. С еднометров “Лежащ полицай”.
Спирам. Колата е лека . Ще я пренеса.
Изваждам на вън предпазните колани и я взимам на гръб.
Хитрина.После има и една ограда. Минавам през тарабите.
Излизам на главната, а там се вие хоро. Пушат казаните.
Канят ме на курбан.Отказвам.
“Ти си наш човек бре, фърли тая талига от гърбо и айде…”
Измъквам се. Трябва да се прибера.Близо съм.
Имат си “околовръстно”.Заваля. Потекоха реки по пътя.
Добре че си
купих ония пътъци от “Охридско езеро”.Краката ми са сухи.
Ходя бързо за да не се напълнят.
Стигна ли до главния път ще се кача в колата ,
ще пусна парното…Дано колата ми да ме чака там.

….

Заваля сняг.Да имаше поне още един –да се редуваме в пъртината.
Имам само една мисъл:”Да слезна от билото”.
Не бива на дясно. Там е Вършец и е стръмно.
Там са скалите.В ляво не знам. Не съм бил.От пътеката не се вижда.
Има едно дере където не навява. Но е мъгливо.
Влизам в мътилката …само защото няма сняг.
Изморих се от толкова бяло. Под краката ми е кал.
Обичам хубавите обувки.Виждам само глината,малко трева…
Все някъде води пущината…
Те се къпят…В бели ризи.
.( ако не ви е писнало ще ви разкажа още дивотии…
чалъма е като сънуваш…да помниш последното…после да знаеш кога да затвориш очите)