Dec 7, 2016, 12:59 PM

Нерон 

  Prose » Narratives
978 0 2
8 min reading
Нерон
Угасващите слънчеви лъчи постепенно се скриха зад върхарите на старите борове, започвайки да играят на криеница между дебелите им стволове. Усетил наближаването на нощта, високо над гората се приплъзна силуета на издигащ се в небето царски орел, който с бавни размахвания на величествените си криле плавно се понесе към гнездото си, построено нейде сред отвесните скали. Над планината легна необикновена привечерна тишина.
В този момент шумно скрибуцайки по тесния коларски път, към граничната застава се насочи зеленикава руска джипка. Стигайки до портала, тя спря сред облак прах и след няколко отривисти изръмжавания на двигателя, машината бързо утихна.
От нея слезе офицер със светещи на рамената жълтеникави звезди и нагънати до лактите ръкави на тънката камуфлажна риза. Насочвайки се към желязната решетъчна врата на заставата, той нетърпеливо подвикна на застаналия мирно и наблюдаващ го с интерес оттам дежурен:
- Ей, момче! Я, извикай Кременов да дойде по най-бързия начин. Предай му, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Първан Киров All rights reserved.

Random works
: ??:??