- Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?!
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека кашоните се размърдаха и се показа подобие на жена. Изпод мръсна забрадка се подаваха кичури сплъстена коса с неопределен цвят. Лицето беше кафяво от мръсотия и сажди. Дрехите или това, което беше останало от тях бяха пропити от воня и мръсотия. По това което се виждаше не би могло да се определи възрастта и. Само очите бяха живи и блестяха когато гледаха мъжа.
- Пак си събрала помиярите! Ще взема утре пушката и ще ги гръмна всичките. И тебе ще гръмна. Писна ми, много ми писна!
- Отивам си.. няма да ме видиш повече… -промълви съществото.
Само ще те помоля за филия хляб. Не съм яла скоро… ако може де?
- Само хляб и се махаш!
- Да…!
- Добре! Сега се връщам!
Мъжът забърза към близкият магазин за ...