НЕЩО НОВО

Първа част


Самотата е келява история. Понеже сега съм сам, нямам с какво да ви се похваля, затова ще ви кажа как си представям промяната, която очаквам.
Сигурно не съм единственият. Със сигурност не съм единственият, но егото ми позволява да се мисля за изключителен случай.
Та, Тя!
Къде можеш да я срещнеш?
От много разговори с приятели и след много мои разсъждения стигнах до заключението, че можеш да я намериш или в библиотеката, или на стадиона. В библиотеката трудно ще я заговориш (да, минахме на "Ти" отдавна, всъщност започнахме на "Ти", просто тълпата изчезна след първите редове и многото "Ти"-та (а.к.а. Вие) се компресираха), затова направо я срещаМ на стадиона.
Последното разочарование... НЕ!  Последният живот беше доста привлекателен, така че - новият трябва да е поне дважди по-красив.
Трудно ми е да си я представя. Затова ще чийтна.
 Да, всеки има по едно прикривано желание, което вади, когато остане сам.
Даже не го вадя, ами то ме вади от депресията.
Затова няма да си представям, а ще си спомням.
Стадионът ми е познат.
Тя ми е позната.
Не съм я срещал на стадиона, но би изглеждало, би протекло така, предполагам...

 Първо, запомни нещо, приятелю, ако една жена не кара стомахът ти да се свива, мозъкът ти да спира, ..........., речта ти да се разкъсва и погледът - събира, значи бихте могли да бъдете добри приятели  - примерно,  и то - ако е споделено, разбира се. Разбира се, обикновено - не е.

Зад нея съм, така или иначе гласът ми трепери и "Здравей!" е прекалено дълго, а и се чудя, главно какво ще я питам след нейното "Здравей!" и какво тя би ми отговорила на моя следздравеен въпрос, затова изписуквам само:
- Хей!