Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от няколко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не можеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно най-ужасния начин. Същото това нещо бе упоило и разсъдъка му – не изцяло, но достатъчно, за да го обезсили и отчае дотолкова, че искрено да желае бърза смърт. Знаеше, че краят му е близо, но не искаше да си представя как щеше да настъпи. Искаше просто всичко вече да се свършва. Нямаше спомен как се бе стигнало до това положение, а и вече нямаше значение. Последното, което си спомняше, бе как някой, нещо покри лицето му и оттогава потъна в черната прегръдка на болката и безнадеждността. Оттогава бе приклещен в някаква чужда материя. Тя се бе увила около него и го бе обездвижила. Враждебен организъм го бе оплел в мрежите си от разнообразни тъкани, бе се втъкал в него и единствено лицето му стоеше открито. Едната му буза бе покр ...