В годините назад аз бях невръстно  момче, когато  не знаех още две и две,  за тогава ще разкажа и ще ви покажа картини на моите забавни и наивни летни дни!

Имам си селце в гората и често аз въргалях се безгрижно в тревата с приятели добри.

Всички много, ама много, много ме обичаха и като ме видят, към мен стремглаво тичаха!

Там,  зад  мъничка оградка, подслонът беше на тайфата и на моята овца рогата!

 С нея спяхме в тревата, мислех за играта в утрешния ден, а тя идваше при мен и се гушвахме в купата! Тя бе най-добрият мой фен.

Дадох име на свинята, беше малко сладко свинче то тогава, казваше се Радко! То обичаше бонбони и мен, ама много ме обичаше.

Един ден в ново лято се запътих към обора да  посетя отбора, минах през вратата и тогава гледам аз - Радко станал за мезе! - сто и двадесет кила, към мен с любов то полетя, аз пък плюх си на петите и избягах, а то не можеше да спре и в калта се запързаля.

После на каруцата се вдигах с юздата в ръце, яздех нашето магаре Марга,  а аз просто ей така я ръгах с пръчка в  ребратa, горката!  Странно беше, мислех си, защо така се различава тя от мен, а дори не подозирах, че може да не е мъжле.

На двора седях и с апетит хляб си ядях, а магарето ме зяпаше в ръката, чудех се дали да го почерпя и протегнах се с хляба да му дам, тогава то протегна шия и гъвкавите си уста, но мен май ме достраша и ръката си прибрах, а то издаде почти човешки звук на разочарование с нотки на негодувание - Ъъъъ!

Нашите се смееха, ругаха, но с мен на глава да излезнат не успяха и в чудо се видяха!  :)на моята Дуда за 8ми декември